НЕВОЛНИШКА ПЕСЕН

Йордан Стубел

В памет на Бачо Киро

Проста е тази неволнишка песен и стара…
С нея на ранина весело тръгва овчара.
Зиме страхотно над преспи и голи баири
носи я вятъра - тъжно в комините свири.

Съска в огнището, рови главните и гони
ясната пролет, тревите и горските клони.
Свърши ли жътвата, млечния път ли огрее,
спира в колибите, детските люлки люлее.

Песен неволнишка, знаят я - пеят я всички,
хората, нивите, къщите, божите птички,
вярното куче до малката къщица бяла,
дето над тебе е някога майка ти пяла.

Някога с нея заклети на смърт и свобода
тръгнаха всички. (Роди я в неволя народа.)
Там на мегдана сред Търново свърши обесен
Бачо ви Киро със тази неволнишка песен…