СТОЛИЦАТА

Из ранното творчество на писателя

Иван Хаджимарчев

Градът шуми: мало и голямо, сляпо и сакато, настанили се в схлупена работилница, барака или тютюнева фабрика - чука, вика, кашля сред облаци от задушливи прахове.

Чука, вика, кашля и, здраво стиснал език между зъбите си, побелял като парче захар, се вслушва във върлуващата навън върху плещите на хиляди безработни братя зловеща безработна буря, подгонена от пазачите на реда и тишината.

Улиците се гушат между високите здания като лепкави езици на грамадни чудовища, готови да погълнат в своята ледена пропаст хиляди и хиляди празноскитащи, изправени пред безизходния проблем - гладът!

Файтони, автомобили, коли, трамваи…

Кого возят? - Ужаса!…

Стражари, пристави, детективи, началници…

Кого гонят? - Ужаса!

И ето ги - не са един, двама, трима, а - сто, двеста, хиляда! Хиляди братя като тялото на някаква окървавена и парцалива птица се нижат в шахматен строй, а леден дъх дебне зад тях!

Дебнат стражари, стражари, стражари - с револвери и заредени пушки!

———————–

в. „Звънар”, София, г. 1, бр. 35, 1924 г., стр. 7. Подписано с псевдонима Есен.