ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Български писатели за Тома Измирлиев

Наскоро след свършване на войната Любичек се наложи като един от най-способните поети, като един от рядко постигнатите хумористи в страниците на литературните и хумористични вестници.

Той беше самобитен, жив, лек.

Не само брат му Христо Смирненски, не само хората около „Българан” и „Маскарад” учеха от него да пишат злободневки и полувесели-полузакачливи стихове, но и мнозина от по-младите също се стремяха да го достигнат.

Матвей Вълев-Босяка

*
С какво се отличава хумора и сатирата на Т. Измирлиев? - В цялото му творчество доминира едно здраво реалистично чувство за хумор. По отношение на стихотворната техника, той е най-разнообразен и безукорно владее стиха.

Дори когато усмива някои футуристични стихотворни форми, той е незаменим, служейки си със средствата на самите футуристи.

По разнообразие на тематиката, няма да бъде преувеличено, ако се каже, че той преваря всички наши хумористи. По продуктивност - той не отстъпва на Смирненски, който се счита за най-продуктивния хуморист.

Идейната и социална наситеност у него е очевидна и нескривана. Тя е тук-таме туширана, когато това се налага от цензурата или от други политически обстоятелства.

Стиховете му на политическа тема са винаги целоустремни и политически правилно и добре заострени. Но най-хубавото и най-тънкото нещо у Тома Измирлиев е гвоздеят на мисълта, или тъй наречената „поанта”.

Понякога ви се струва, че се редят 5-6 куплета в хубави, но безсмислени стихове. Изведнъж, обаче, само е един или два реда, звънва такава „поанта”, че вие се заливате от смях и оставате смаяни от такова великолепно завързване края на стиха.

Наш дълг е правилно да npeценим наред с Христо Смирненски и талантливия му брат Тома Измирлиев, който 10 години след смъртта на брата си, през време на най-свирепата реакция и фашизма не изпусна перото от ръката си, въпреки всички премеждия и неудобното му положение като държавен чиновник.

Като брата си, и той вярваше в доброто бъдеще, като него копнееше за светлина и, според силите си, се бореше за правдата.

Камен Зидаров

*

Какво да кажа аз за поета за неговите стихове? Те бяха и звучни и весели, и толкова остроумни, че често са предизвиквали отговори и полемики в печата. Той беше истински брат на Христо Смирненски, и по кръв и по перо.

Николай Фол

——————————

в. „Тома Измирлиев. Възпоменателен лист по случай 12 години от смъртта му”, Хасково, ноември, 1947 г.