Михаил Анишченко

превод: Надя Попова

Ще се сключи кръгът. И отново злокобните пръсти
ще повдигнат клепачите тежки на Вий. Той ще викне: - Ей тоз!
Изведнъж ще усетя: в пръстта съм затънал до кръста,
Русия ще видя, в която аз вече съм мъртвият гост…

Гост ли? Мъртъв? Не може да бъде! Безумие, сън е!
Но в ужасния миг, поразени от оня клепач,
ще посърнат горите. И къщите ще се продънят.
Почернели, реките ще хукнат по стръмното с плач.

Ще си кажа: - Не бой се, че рано прибира те гроба!
Но, земице рождена - за какви ли греховни дела
ни настига в полята ти тази нечиста прокоба
и осъмват петлите в зори с онемели гърла?

И събудил се в росна ливада, в тревата лилава,
дето извор прозрачен под всяка бреза ромоли,
ще съзра как нечистата сила към мен приближава…
О, родино, защо умълчаха се твойте петли?