ПЪТУВАЩИ СТИХОВЕ

Александър Ломтев

превод: Татяна Любенова

ПЪТУВАЩИ СТИХОВЕ

Септември на полустровчето Беляус

Слънце, море и пясък горещ,
лято на косъм от есенна свещ.
Чайка се спуска над кея,
на клончето спи богомолка.

Лято безгрижно, самотен септември,
пий като вино плажните дни.
Никой не може да ги задържи.
Но…

Късче последно от сочното лято,
на детското щастие смешния глас,
море и слънце, и пясъка бял,
в нощен час може да те разбудят,
спомени бродят все през нощта.

На свежия бриз да подложиш лице,
да стъпиш на бархетно-лекия пясък,
гълъбов, син ли или пък бял
светът до разсъмване с теб ще е цял.
И както веднъж, отдавна било,
сърцето ще стопли кримско вино…

——————————

ХОМБОРСКИ ПРОХОД

Хомборският проход
с дъждове ме срещна,
потънал във мъглата,
дори не ме приветства,
и раницата ми тежеше
а пътят в локви, кален,
и аз се движех на прибежки
с умора претоварен.

Хомборският проход -
не пръв е сред високите.
И не възпявах там
грузинки чернооки,
не възхвалявах там
на люляка цъфтежа
и не прославях там
безсмъртните селения…

Какво ли търсих с дни,
каква звезда намерих,
сред снегове, скали,
търпението мерих?

Но спуснах се, забравил,
и сякаш не съм бил…

Ала защо отново,
сънувам постоянно,
кръвта на шипков храст,
мъгла върху яката…

——————————

ОБЯД В ХУРГАДА

Слънце в зенита спря,
палма замря прималяла,
улица - в зной се обляла,
само цикади звънят.
Лепната сянка в стената -
сякаш от жив отпечатък…
Отново е обяд и пак
като във сън прокълнат.

Вятърът горещ и сух е,
застинал в деня, беззвучен,
времето е уморено,
заседнало, изпепелено,
отвисоко сега то ни гледа,
Времето - главен палач.

Морето Червено се плиска,
с белопенни следи от яхти,
щрих мигновен от чайки,
от вълните сребърен искри.

В небето жест застинал -
на палми изтрито ветрило.
Има ли някъде Север?
Да, на света има Север -
но ти за това си забравил.

Слънце гори, заслепява,
приковано е то към небето.
Не цикадите - а в сърцето,
скърца оста на Земята.

——————————

ЕВПАТОРИЯ

Морето се люшка в залива,
пропит с миризмата на сол,
а яхта белее в залива,
и дреме морякът на вахта.
И слънце стопява вълните,
а вятър е волен в небето
и спят свирепите войни,
войници орат полето.

Луничките ти са златни,
къдриците ти са вити,
и дните са леки и чисти,
не омръзнали още на никого,
с неразбито още щастие,
от лошото сме далеко,
земята не късат на части
неисканите нещастия…

На дъното бляска монетка -
обещава да носи щастие,
на вахта моряк се прозява,
стар е той и точно знае:
че пътища назад няма…

——————————

НОЩ НА УСТЮРТ

Скрила е платото Устюрт
нощта - пробита черга,
а чобаните пеят,
седнали с гръб към нея.
Лее се лунна печал
от скосените им очи,
като мед лицата са тъмни.
Просто и без украса
старинна легенда звучи.
Тук, под луната степна
вековете са свързани зримо,
на Времето друга е стъпката…
Някъде сова крещи,
намествайки се под чергата,
чобанът стар мълчи,
обърнал гръб на вятъра.
Седи с лице към огъня,
вейки му подарява
и ясно виждам внезапно
как се разгаря зората.
Там, накрая на платото,
добрият казахски Бог,
за да не мръзне никой,
също огън разгаря…

——————————

ВЕЧЕР В ХИБАКОА

Как е ярко цветето върху гръдта ти,
постой, поспри се за миг!
Как горещи вълните се пискат в залеза,
и на чайките просветления вик.
И палми, платна, и алено цвете,
на очите ти черният блясък…
Постой, да запомня задълго в сърцето
вечерта как бе тиха и страстна…

——————————

***

Ах, каква е двойка сред вълните -
в бяла пяна тъмни две тела!
С радости неведоми са пълни,
пълни са с любовна топлина.
Тъничка и крехка е ръката,
върху силно рамо лежи тя…
Океанът се вълнува леко,
тъмните обгръщайки тела…

——————————

МОЛИТВАТА НА СТРАННИКА

Нека вечно мен да ме чакат
загубите и срещите,
пътищата, родният дом
и край огъня смях.
Нека вечно тревога за близките
да тежи на раменете ми
и тъга от раздялата,
страшно остро, която боли.
Нека вечно да срещам хора -
и добри, и различни,
под слънцето, под Южния кръст
и звездата Полярна.
Нека вечно да виждам
на прекрасните залези разлива
и да чувам как някъде
в утрото вика козар.
Нека бъде съдбата нелека
и пътят опасен.
И какво, аз съм готов
и такъв да го извървя. .
Вярвах, че целия този живот
не е напразно,
когато във утрото тръгвах
от родния праг.

А ако по-кратък окаже се пътят,
отколкото исках,
нека по мойта пътека да мине
някой друг,
нека славно допее това,
дето аз не успях да допея.
Нека вечно да чува във утрото
вик на козар…


СТИХИ СТРАНСТВИЙ

Сентябрь на косе Беляус

Солнце и море, горячий песок,
Лето от осени на волосок.
Чайка устало слетает на мол,
Строгий на ветке застыл богомол.

Лето беспечно, сентябрь одинок,
Пей эти пляжные дни, как вино.
Их удержать никому не дано.
Но…

Сочного лета последний кусок,
Детского счастья смешной голосок,
Море и солнце, и белый песок
Может, однажды разбудят тебя,
Рухлядь былого в ночи бередя.

Свежему бризу подставив висок,
Ступишь на бархатный лёгкий песок.
Синий и белый, и голубой
Мир до рассвета пребудет с тобой.
И, как однажды, когда-то, давно
Крымское в сердце прольётся вино…

——————————

ГОМБОРСКИЙ ПЕРЕВАЛ

Гомборский перевал,
Меня дождями встретил,
Туманом спеленал,
Не принял, не приветил,
Там был рюкзак тяжел
И путь в грязи и лужах,
И по нему я шел,
Усталостью нагружен.

Гомборский перевал -
Не первый из высоких.
Я там не воспевал
Грузинок чернооких,
Я там не восхвалял
Цветения сиреней,
Я там не прославлял
Бессмертия селений…

Чего я там искал,
В звезду какую верил,
Среди снегов и скал
Тропу терпеньем меря?

Спустился и забыл -
Как будто и не был…

…Но что же вновь и вновь
Мне снится постоянно -
Шиповникова кровь
На ватмане тумана…

——————————

ПОЛДЕНЬ В ХУРГАДЕ

Солнце влипло в зенит,
Пальма млеет в истоме,
В зное улица тонет,
Лишь цикада звенит.
Тень прилипла к стене -
Отпечаток живого…
Полдень снова и снова,
Словно в проклятом сне.

Ветер сух и горяч,
День застыл на века
Время словно устало,
Время в зное застряло.
Смотрит вниз свысока
Время - главный палач.

Моря Красного плеск,
Яхты след белопенный,
Росчерк чайки мгновенный,
Волн серебряный блеск.

В небе жестью застыл
Пальмы трёпанный веер…
Неужели есть Север?
Да, на свете есть Север -
Ты об этом забыл.

Солнце жжёт и слепит,
Солнце к небу прибито,
Не цикада - разбито
Ось земная скрипит.

——————————

ЕВПАТОРИЯ

Качается море в бухте,
А бухта солью пропахла,
А в бухте белеет яхта
И дремлет моряк на вахте.
А солнышко плавит волны,
А ветер пророчит волю,
И дремлют свирепые войны,
И воины пашут поле.

Веснушки твои золотые,
Кудряшки волос витые,
И дни невесомо-простые
Еще никому не постыли.
Еще не сломали счастье,
Еще далеко до ненастья,
Землю не рвут на части,
Непрошенные напасти…

Монетка на дне сверкает -
Счастье вернуть обещает,
На вахте моряк зевает,
Он старый, он точно знает:
Дороги назад не бывает…

——————————

НОЧЬ НА УСТЮРТЕ

Скрыла плато Устюрт
Ночь дырявой кошмой,
И чабаны поют,
Сидя к ночи спиной.
Льется печаль луны
В щели раскосых глаз,
Лица, как медь, темны.
Просто и без прикрас
Льется легенды вязь.
Здесь под степной луной
Зримей столетий связь,
Времени шаг иной…
Где-то сова кричит,
Путаясь под кошмой,
Старый чабан молчит,
Сидя к ветрам спиной.
Сидя лицом к костру,
Ветки огню даря,
Ясно увижу вдруг,
Как занялась заря.
Там, на краю плато,
Добрый казахский бог.
Чтоб не замерз никто,
тоже костер разжег…

——————————

ВЕЧЕР Я ХИБАКОА

Как ярок цветок на груди у тебя,
Постой, задержись на миг!
Как жарко волны в закате рябят,
Как высветлен чаек крик.
И пальмы, и парус, и алый цветок,
И блеск черных глаз твоих…
Постой, чтоб надолго запомнить я смог
Как вечер был страстно тих…

——————————

***

Ах, какая пара из волны -
В белой пене черные тела!
Радости неведомой полны
И полны любовного тепла.
Тонкая и хрупкая рука
На плечо надежное легла…
Океан волнуется слегка,
Обнимая черные тела…

——————————

МОЛИТВА СТРАННИКА

Пусть вечно меня ожидают
потери и встречи,
Дороги и дом, где родился,
и смех у костра,
Пусть вечно тревога за близких
мне ношей на плечи,
И грусть расставанья,
что так неизбывно остра.
Пусть вечно встречать мне людей -
и хороших, и разных,
Под солнцем, под Южным крестом,
под Полярной звездой,
Пусть вечно мне видеть
разливы закатов прекрасных
И слышать, как где-то
кричит поутру козодой.
Пусть будет судьба нелегка,
а дорога опасна,
Ну, что ж, я готов и такую
пройти до конца,
Я верил, что вся эта жизнь
не напрасна,
Когда уходил поутру
от родного крыльца…

А если короче окажется путь,
чем хотелось,
По тропке моей прошагает
пусть кто-то другой.
Пусть славно споется ему
то, что мне не допелось,
Пусть вечно кричит для него
поутру козодой…