БЪЛГАРКАТА И СВЕТЪТ

Светла Дамяновска

„Жената е негърът на света…”*  пееше някога Джон Ленън. Вярно е. И не е вярно. Жената е такава, каквато се потруди да стане. Но и такава, каквато светът (семейството, обществото, държавата, континеталният културен ареал и много други обстоятелства, между които и епохата, в която се е родила) й позволи да стане. А светът не само е от мъжки род, но е и мъжки (свят на безжалостна конкуренция, мерене на мускули и мозъци)… Само дето понякога женският мозък е по-голям (в преносния смисъл, не като грамаж) от мъжкия. И тогава жените стават велики монарси, учени, творци… Каква ирония - дори правописната норма е подчинена на мъжкия род и професията не може да се членува с женско окончание! Защо?

„Жената е негърът на света, да, така е… замисли се…// …Караме я да си боядисва лицето и да танцува…// … ако не ще да е робиня, казваме, че не ни обича…”** - горчиви и много верни думи. Но, все пак, живеем в ХХІ век, не в 80-те години на ХХ. А има ли разлика?

Робството е отмрял социален строй. Но, като се замисля, отмрял ли е наистина или просто сега се практикува под друга форма. И каква е била ролята на жената през хилядолетията - на владетелка или на робиня?  И нужно ли е изобщо някаква доминация на единия пол над другия? Аз мисля, че не, но действителността е друга.

Желанието да се „види свят” е толкова естествено и толкова старо… Пътуването и опознаването на различни части от земното кълбо и сега е мечта на повечето от нас, защото искаме да се докоснем до красотата и спецификата на далечни земи и култури. Но в настоящия текст, аз ще се спира на едно друго - страшно и недоброволно опознаване на чужди страни и народи - насилственото откъсване от родното, познатото, благоприятното за израстване и развитие на личността обкръжение, на изтръгването на корените, на обезправяването… На заробването и подчинението, на експлоатацията до смърт. А робството винаги е било по-тежко, болезнено и унизително за жената, защото тя няма как да се защити със сила, тъй като природата я е надарила с естествена мекота и нежност, слабост и крехкост. И с това я е направила още по-привлекателна и уязвима…

„Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци. То е особеност на определени нива на развитие на производителните сили в еволюцията на историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Те биват притежавани и могат да бъдат купувани и продавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват свободно, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците имат правото дори да изтезават или убиват своите роби.”*** Това обяснение можем да срещнем във всеки учебник по история. Знаем, че робството е възникнало някъде в древността - около 11 хилядолетия преди новата ера. Има една стара притча за трите периода в развитието на човечеството - златен, сребърен и железен. Златният период е периодът на детството - време на безметежност, спокойствие,  простота на битието и доброта между човеците. Сребърният период е времето на пубертета, когато започва да проличава неравенството между хората и конкуренцията (за земи, ресурси и блага), но територията на Земята все още била сравнително рядко населена и противопоставянето не било толкова значимо. Железният период, е периодът на зрелостта и проявата на хищническо отношение към другия. Освен с откриване на желязото, той се асоциара и с производството на все по-смъртоносни оръжия, а от там и с многото войни и пролята кръв. Желязото е и материала от който се изработват окови, а оковите са символа на робството - робството (и в частност женското робство), за което иде реч в настоящето есе.

Какво зная аз за жените, живели от незапомнени времена по нашите земи?  Как си ги представям? Какви са били стремежите, копнежите, пътищата им? Защо изобщо да се интересувам от това? Сега, когато сме максимално съсредоточени в проблематичното си битие, сега, когато се питаме какво ще правим ако цените се вдигнат още малко, ако останем без работа, какво ще правим, ако ние или член на семейството се разболее от нещо сложно, неясно и скъпо за лечение, къде ще отидем, ако войната се запъти към нас… Въпросите на настоящето изместват ли въпросите за миналото? Знам ли - може би да, може би не… А не са ли едни и същи тези въпроси?

Как си представям праисторическата жена? Спомням си изображението на оная могъща жена-жрица в поза на адурация, изобразена под сводовете на пещрата Магура, стъпила здраво на земята и протегнала ръце към небето. Жена - олицетворение на Великата богиня-майка. Откъде е идвала тази нейна сила, този авторитет? Праисторическият мъж е знаел, че жената е създателка и съхранителка на живота и я е обожествявал по време на златния период - рисувал я е по скалите, извайвал я е от глина с пищни форми и сложна врязана украса. Уважавал я е, обичал я е, а може би дори малко се е боял от нея, заради неразбираемата за него природна магия на зачатието, което е сътворявала с тялото си…

Къде са живеели тези древни жени, мечтали ли са за по-големи пещери, за по-меки кожи, върху които да се любят с красивите си (според представите от онези времена) партньори или за по-големи и по-пъстри черупки от миди, с които да накичат ушите и шиите си? Мечтали ли са да пропътуват девет планини, да минат през девет реки, за да се отпуснат в някоя по-тучна долина, край плискащите се води на минерален извор или езеро? Или са се молили и надявали за прости, но жизненоважни неща -  по-лека бременност и безпроблемно раждане,  намирането на рядка, но животоспасяваща билка и успешен лов на племето. Възвишени ли са били мечтите им или прагматични? Мечтаели ли са или са вземали нещата в свои ръце и са качвали и сваляли вождове, създавали и разтуряли съюзи между племена, сражавали са се наравно с мъжете, защитавайки децата и добитъка си…

В онази епоха, жената е била фигурата, която е олицетворявала детеродното тайнство, лечителството, женските умения - да тъче, да вае домакинска посуда от кал, да готви жилавия дивеч, да отглежда здрави и достойни членове на семейството и племето, да съхранява  натрупаните знания. И не на последно място - бързо да събере „багажа” и да потегли в неизвестна посока, редом с мъжа, във военен поход или при разселване, в търсене на по-благоприятна среда за живот. Светът е бил новата територия, където трябва да се извоюва място под слънцето за съществата, които обича. И аз съм сигурна, че тя е отвоювала всичко, което й е било нужно. Защото е била свободна. Но свободна е била само, докато общността й е побеждавала. В мига, в който надделеело вражеското формирование, тя, както и всички останали живи, след битките се превръщали във военопленници. А от този статут до робския е само една крачка.

Тракийката. Каква ли е била тя? Кротка красавица, живееща с полигамен съпруг, в конкуренция с още 5-6 други жени и съревноваваща се да бъде умъртвена и погребана заедно с него? Татуирана от глава до пети влиятелна жрица, пазителка на тайни? Тракийска принцеса, увенчана с лавров венец и накичена с великолепни златни накити, (намерени хилядолетия по-късно от археолозите в Могиланската могила при Враца) или обикновената редова трибалка, прекосила стотици километри от сегашна Северозападна България до град Абдера на егейското крайбрежие, във военен поход, който завършил (с нейната съществена помощ) с победа, опустошение и разграбване на този античен град… Тракийката - изкусен и безстрашен войн, нежна и изящна жена… Тракийката - забележителната хубавица със свенливо сведено лице, изобразена в Казанлъшката гробница или вакханката, която заедно с посестримите си с голи ръце   разкъсали Орфей?

През Античността местната жена е можела да види широкия свят само като робиня, препродавана по пазарите на Римската империя. Тя е била високо ценена заради хубостта и издръжливостта си. И все пак - страшно е да те ценят толкова заради качествата на скъпо расово добиче, подходящо и за работа, и за разплод! Смята се, че през VІ-и и V век пр. н. е., Древна Атина е притежавала до 80 000 роби - 80% от населението на града-държава. Робството не просто съществувало, а направо претърпяло небиван разцвет в  Римската империя - след всяко придобиване на нови територии,  в робство бивало отвличано населението на цели географски области. Един от 8-те предпочитани за роби етноси са били траките. Робите са използвани не само за работа, но и за забавления (например, като гладиатори и сексуални робини). Общият брой на заробените хора по време на съществуването на Римската държава се изчислява на над 100 милиона човека. А това, грубо пресметнато, са поне 50 милиона жени.

След оттеглянето на Римската империя от сегашните български територии, тук се настанили славяните. А доколко те са били обект на заробване, можем да съдим от следния цитат: „В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековно-латинската дума „sclavus” (английски: „slave”; френски: „esclave”; немски: „Sklave” и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Европа идват от Централна и Източна Европа.”**** Мога да допълня само, че славянката е била дребна, белокожа и руса, послушна и изпълнителна - прекрасни качества за една робиня. Славянката (като и всяка друга жена) вероятно е предпочитала семейния уют и закрилата на баща си, братята и съпруга си, но когато те вече били мъртви, а тя, чисто гола  изложена като стока на пазара, предпочитанията губели смисъл.

Средновековната жена… Прабългарката - представям си я млада (в онази епоха трудно се е доживявало до старини), симпатична, жилава и умна. Жена, която е свикнала да побира цялото си имущество върху гърба на товарния кон (защото бойните коне на съпруга са били неприкосновени за товарене или езда), жена, която е яздела бременна и раждала в почивките между два похода (ако има късмет болките да я настигнат по време на почивка). Жена, която е кърмила децата си, препускайки през степта, жена, която набързо се е прощавала с мъртвите, преди отново да възседне коня. Жена, която е преплувала река Дунав и се е установила по нашите земи, след хиляди километри поход. Жена, чиито потомци са създали българския народ… А после - ето какво казва справката: Мащабна търговия с роби се извършва предимно на юг и изток през ранното Средновековие в Европа: Византийската империя и мюсюлманският свят са дестинациите, а езическа Централна и Източна Европа  са важни източници на роби.”*****

И Първата и Втората българска държава страдат от такива посегателства въпреки военната си мощ, а след победата на османските турци, положението задълго остава трагично. Не напразно османското владичество по народному се нарича „турско робство”. В Османската империя през 1609 г. робите са съставлявали 20% от населението на столицата Истанбул. Според митнически данни, от XVI и XVII век, от района на Черно море между 1450 и 1700 г. в Истанбул са пристигнали около 2,5 милиона роби.  Оказалите се в световната метрополия български жени, надали са се наслаждавали на тази „екскурзия”, та са били слугини (грозничките) и наложници в харемите (хубавиците).

Към края на ХІХ век търговията с роби в Османската империя документално била забранена, но продължила да се практикувала контрабандно. Може би ще си помислите, че Западноевропейският Ренесанс и Източноевропейското Възраждане са сложили край на робството в Европа? Че философията на хуманизма е променила мисленето и действията. Донякъде да, но въпреки, че понастоящем робството е официално забранено във всички държави по света, след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права, според различни оценки на правозащитни организации, броят на съвременните роби е към 36 милиона души. Мога само да добавя - повечето от тях жени. Това е така, защото жената е по-слаба физически и психически, и е склонна да прави жертви в името на добруването на семейството си, но това води до жестоко затъване, безизходица и всевъзможни видове експлоатация, при което свободната воля на жената вече не съществува и тя е принудена да изпълнява това, което се иска от нея, без срок и без заплащане, най-често до самата си смърт.

Една от модерните форми на робство е трафикът на хора, най-често с цел, принудителен труд или друг вид злоупотреба (извличане на телесни течности, органи,  тъкани или яйцеклетки, както и недоброволното сурогатно майчинство). Трафикът на хора е историческо, но и съвременно явление, което никога не е преставало да бъде световен проблем. Той е окачествен като престъпление срещу човечеството и е осъден като недопустимо нарушение на човешките права от международни конвенции. И какво от това? Смята се, че трафикът на хора е един не затихващ, а опасно ескалиращ в своето развитие проблем на новото хилядолетие!

Колко български момичета заминават всяка година на Запад, с обещанието за по-хубав живот и добре заплатена почтена работа, а се озовават в бордеите на Европа, биват дрогирани и пребивани, експлоатирани до пълния им физически и психически срив и приключват живота си като неразпознати трупове в моргите. Само в Германия, според статистиката 11,2% от проституиращите насила жени са българки.

Колко отчаяни от безработица и безпаричие наши сънароднички заминават за Гърция, Италия или Англия за да слугуват на недотам образовани и закостенели в предразсъдъците си „госпожи”, които уплътняват 24-те часа на денонощието им с несвършващи задачи, а когато разговарят с тях ги питат наистина ли са виждали пералня и телевизор. И които често са принудени да обслужват и сексуално „господина” или „господата” в семейството, в което работят. Колко наши сънароднички работят тук, в България, в шивашките цехове на гръцки и турски собственици, по 12-14 часа на ден, срещу мизерни пари, плащани от дъжд на вятър, без право на болничен и платен отпуск… И т.н. и т.н. Нима не е форма на семейно робство безправието и малтретирането, принудата за „производство” и продажба на бебета в чужбина, често срещано в най-бедните региони на България (и в ромски, и в български семейства)? Нищо съвременно, напредничаво и хуманно няма в тези факти. Светът продължава да се държи към жената като към негър, въпреки, че САЩ - държавата с най-дълго продължило законовооправдано робство в ново време, отдавна е освободила робите-негри.

Причините за процъфтяването на съвременните форми на робство са социално-културни и икономически - неграмотност, разпад на морални ценности, расизъм и етническа дискриминация, влияние на медиите и интернет, бедност, неразвита икономика, безработица… Те са добре известни, но модерната ни държава все не успява да се справи с тях. И българката поема по света, в ролята си не на жена, отиваща на ваканция, а на робиня, на която веригите не са на краката, а в душата. И това, че жената е бяла, интелигентна и християнка само вдига печалбата, за този, който търгува с нея.

„Жената е робът на всички роби!”****** - обобщи Джон Ленън през 1972 г. Днес, 50 години по-късно това все още е така. Защо? Защо светът не е добро място за жените? И как би функционирал този свят без тях? И защо той ги унижава и унищожава с такава настървеност, та нали самият живот е невъзможен без неговите създателки и съхранителки? Може ли някой да ми отговори?

Тишина.

————————–

* „Жената е негърът на света” - текст за песен от Джон Ленън

** „Жената е негърът на света” - текст за песен от Джон Ленън

***  Laura Brace. The Politics of Property: Labour, Freedom and Belonging. Edinburgh University Press, 2004. ISBN 978-0-7486-1535-3. p. 162; Welcome to Encyclop?dia Britannica’s Guide to Black History. // Britannica.com.

**** Рачева, Мария и др. Български етимологичен речник. Том VI. (ПУСКАМ - СЛОВАР). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2002. ISBN 954-430-633-1. с. 274 - 275. ; Harper, Douglas. slave. // Online Etymology Dictionary. etymonline.com, 2010. slave. // Merriam-Webster, 2011.

***** “The Roman slave supply” Walter Scheidel. Stanford University. Slave trade - Britannica Concise Encyclopedia. // Encyclop?dia Britannica.  slave-trade. // Jewishencyclopedia.com.

****** „Жената е негърът на света” - текст за песен от Джон Ленън

16-18.05.2022 г.