ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА

Никола Инджов

Ранни стихове

ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА

Родна земя в робска люлка люляна
дълги и тежки години,
колко загинаха в твойте балкани
под небесата ти сини!

Колко са висвали сутрин обесени,
колко са мрели от рани…
Тъжни били и сърцата, и песните,
страшен - кръвникът-тиранин.

Тъжни напеви… но зная аз песен
радостна, волна, красива:
„Смели казаци в бой се понесли
с коне по широките ниви.

Саби размахали - слънчеви змии
секли и враг, и предател.
Светнало слънце над тези земи и
грейнала пак свободата.”

Пей тая пая песен свободна, Родино,
пей я високо, Балкане -
всякога в трудни и тежки години
все със нас дядо Иван е.

——-

в. „Родопска борба”, г. 9, бр. 18, Хасково, 3 март 1953 г.


БЕЗСМЪРТИЕ

Много песни Балкана изпя, откогато
Левски в тия усойни гори
се е връщал от тайните срещи в селата
и е пял призори.

Пеел тихо, но в тихите песни говори
на безправните ненавистта,
и гласът на народа звучи непокорен
и разбужда нощта.

С върхове, побеляли от мъка, Балкана
я подемал, намръщен и твърд,
и в страната отеквала страшна закана:
„Свобода или смърт!”

Моя родна земя, непокорна родино,
колко кърви попи твойта гръд!
Те обесиха Левски, но ти не загина
по суровия път.

И след него безсмъртната песен остана,
нашироко се носи в светът.
Чуйте: пее народа и пее Балкана:
„Свобода или смърт!”

——

в. „Родопска борба, г. 10, бр. 13, 17. 02. 1954 г.