СЪДБА
СЪДБА
Земята е приличала на зинала могила,
а месецът - напомнял робско кърваво ребро.
Родина и народ са мрели в яростни теглила,
кавали са оплаквали нерадостния роб.
На смелостта езикът на бесилки е увисвал.
Гърмежът на вериги гняв изливал е в завет.
Към светлината път е търсила хайдушка мисъл,
тежал е петстолетен кървав отомански гнет.
РАЗДЯЛА
Бряст ранен ридае, майно льо юнашка.
Клон сломен роптае, свита гръд сирашка.
Хищен е султана, майно льо корава.
Зъл е ятагана, младост не познава.
Бащина десница, майно льо, изстива.
Майчина зорница, майно льо, загива.
Без пътеки, мале, тоз е свят пустиня,
с вопли е богата майката-робиня.
Не проклиняй, мале, верните хайдути.
Не завивай в клетви тежките минути.
Силни са ятата, майно льо, с крилете,
светла е земята, майно льо, с мъжете.
Пей гора заветна, майно льо хайдушка,
пей, зове на битка непокорна пушка.
Изпрати ме, мале, с радост да замина,
целуни ме, мале, може да загина.
Знаме ще развея, знамето зелено,
знамето хайдушко, знамето свещено.
Набери ми здравец, здрав да се завърна,
здрав да се завърна, тебе да прегърна.
Ако се не върна, ако млад изгасна,
не унивай, мале, майно льо нещастна.
Без мъже умира, майно льо, земята,
рожби живи, мале, иска свободата.
———–
„Прослава на хайдутството. Юбилеен лист”, София, 24 август 1969 г.
