СЪН

Вили Терзиева

СЪН

Небето е бяло, толкова бяло,
разляло се сякаш насън.
Лека-полека обгръща ме цяла.
И мене, и всичко навън.

Чудна магия! В ефирна снежинка,
по-крехка дори от кристал,
превръщам се и с безброй балеринки
танцувам на зимния бал.

Не сещам умора, ни глад, ни печал.
Дочувам единствено звън
камбанен, над белия мир зазвънял.
Навярно било е насън.


ПРОБУЖДАНЕ

Събудих се. Избрах да съм щастлива.
Без повече сълзи. Нощта приключи.
Зората ми напомни, че съм жива.
И вярата забравена отключи.