ПРОЛЕТ
превод: Красимир Георгиев
ПРОЛЕТ
Закъсня ти по пътя в тайгата,
позабави те буйният вятър!
Погледни красоти,
от снега там водата шурти,
шапки свалят за почит билата,
зима дълга далеч да изпратят,
черни нощи проблясъци мятат,
звънват ручеи с пролетен глас…
Всички сенки, виж ти, са сломени.
Там до шатрите шетат елени.
Аз тъгувам, о, пролет, пристигай при нас!
——————————
ЖИВЕЯ СРЕД ЕЛЕНИ
Живея сред елени. Преспи. Мраз.
През бъркотията не е до песен.
Но упорит човек съм, пея аз,
навярно затова съм интересен.
Към стадото вълк мършав впи очи.
Жадува кръв - природата си знае.
Той иска моят глас да не звучи.
Но пея аз! Безкрайна песента е.
От песента вълкът е побеснял.
За звяра тя стабилна е преграда.
Живея сред елени. Жизнен дял -
пастир съм на еленовото стадо.
Живея сред елени с ясен глас…
Далечен ли е пътят, или лесен -
не зная. Но в изповедален час
ще бъде с мен евенкската ми песен.
ВЕСНА
(перевод с эвенкийского языка на русский язык: Вячеслав Пушкин)
Что-то к нам в тайгу ты запоздала,
На пути тебе вьюга мешала?
Посмотри вон туда,
Где от снега струится вода,
Горы шапки в почтенье снимают,
В путь-дорогу зиму провожают,
Ночи черные медленно тают,
И ручьи зазвенели сильней…
Посмотри, здесь совсем нету тени.
Возле чумов пасутся олени.
Я скучаю, весна, приходи поскорей!
——————————
ЖИВУ СРЕДИ ОЛЕНЕЙ
(перевод с эвенкийского языка на русский язык: Вячеслав Пушкин)
Живу среди оленей. Стужа. Снег.
Такая кутерьма, что не до песен.
Но я пою, упрямый человек,
И потому, наверно, интересен.
Крадётся к стаду исхудалый волк.
Он жаждет крови - такова природа.
Он хочет, чтобы голос мой умолк.
Но я пою! И песне нет исхода.
От песни зверь совсем осатанел.
Она для волка - крепкая преграда.
Живу среди оленей. Мой удел -
Быть пастухом, хранить оленье стадо.
Живу среди оленей без прикрас…
Далёким будет путь мой или близким -
Не знаю. Но в исповедальный час
Я не расстанусь с песней эвенкийской.
