Николай Позняков (Николай Сергеевич Позняков), руски поет и преводач, е роден на 11/23 февруари 1893 г. в Москва. Най-ранните му съхранени стихотворения са от 1910 г. Завършва московската частна гимназия на Л. И. Поливанов и историко-филологическия факултет на Московския университет (1912-1917). През 1913 г. публикува стихове в алманах „Круговая чаша”. По време на Първата световна война работи в Червения кръст, в годините на Гражданската война е в Бялото движение, после емигрира в Италия, Франция и Германия, където сътрудничи на съветското разузнаване. В 1938 г. за известно време пребивава в Испания. В края на 30-те години на ХХ в. се връща в Русия. Преди началото на войната работи в лагер за интернирани в Прибалтика чужденци като агент в килия. През 1948 г. е арестуван като свидетел, няколко години прекарва в Озерлаг, амнистиран и освободен през 1954 г. Автор е на стихосбирката „Стихи”, излязла през 1928 г. в Берлин. В последните години от живота си - от края на 1958 г., е скован от паралич и до края на живота си лежи в болницата на института „Карбышев”. Превежда Софокъл, Проперций, Хораций, Стаций, поети от Далмация и др. Отива си с чин майор. Умира през 1969 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

С РОЯ НА ВЪНШНИ ПОРОИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 166 март 2024