Теодора Ганчева

Скок надолу
и скок нагоре -
някой притичва
по стария орех.
Палава диря
в листата остава,
орехи брули
с опашка кафява.

Ей я там -
катеричката лакома тича,
орехи зрели много обича.
Стига ги в най-високите клони,
никой не може да я догони.

А пък тя се катери
все по-нагоре…
Какво ли намери?
Да не помисли
и Слънчо за орех?

Ето, че стана тъмно.
Не зная
нощ ли дойде?

Дали пък тая
лакомница опашата,
както си сбира зимнината
и всичко носи, и всичко трупа -

не скри и Слънчо
в свойта хралупа….

1989 г.