Владимир Агатов

превод: Тихомир Йорданов

***

С кефали пълните шалани
в Одеса Костя заяви.
И кръчмата на крак му стана,
когато там се появи.
До булеварда чак докара
морето синия прибой.
Подрънква Костя на китара
и тихичко припява той:

„Какво да кажа за Одеса?
Голяма тя е и все пак
за Молдованка и Пересип
е Костя знаменит моряк.”

А беше месец май, тогава
рибарка, Соня я зоват,
му рече: „Тука ви познават,
но аз ви срещам първи път.”
Извади Костя пълна пачка
„Казбек”, запали си той са:
„Пък вие сте една чудачка.
Но работата не е там.

Какво да кажа за Одеса?
Голяма тя е, но все пак
за Молдованка и Пересип
е Костя знаменит моряк.”

Фонтанът цял е под зелени
листа. „Французкият” цъфти.
„Наш Костя май, че ще се жени” -
Одеса весело крещи.
Такава новост не пропуща
градът, от нея вдъхновен.
Обуха скърцащи обуща
хамалите за сватбен ден.

Какво да кажа за Одеса?
Голяма тя е, но все пак
за Молдованка и Пересип
е Костя знаменит моряк.