ВАН ГОГ И СЛЪНЦЕТО

Йордан Янков

ВАН ГОГ И СЛЪНЦЕТО

Развързваш пътя горе от баира и кълбото се търкаля по нанадолнището - ­ вярна е посоката, ще кажеш, и набързо ще нахлузиш старите обувки.

И утрото си е запретнало ръкавите ­ - надува духалата и огнището му се разискря между ококорените слънчогледи.

Пейзажът е все още сред пейзажа ­ - пеят му щурци и едри мравки по засенчените гънки лазят.

И днешната картина е все още на гърба ти заедно с триножника и четките, които след минута ще втопиш в самото слънце.


МЯСТОТО

Земята стига чак до тук ­ - до този пущинак, където змийските пътеки лъкатушат.

Ще кажеш, че безделието е безкрайно уморително, че тишината е открадната от шумотевицата ­ има кой да ти повярва.

Не винаги е течен сокът на пръстта -­ тук въздухът го пие с изсушени устни и тревите го поемат според багрилата на сезона.

И погледът ти, тръгнал от нозете, обикаля мястото, в което само камъните пускат корен.


ТРИ ПЕСНИ
ЗА ЕДНА СЕЛСКА ХЛЕБАРНИЦА

На Нина

1.

По-бяла й е шапката от шапките на къщите наоколо -­ окото е по-друго и по-нейно.

Ръцете на хлебаря шляпат върху жива плът -­ франзелите се удължават.

В комина се боричкат сажди и брашно ­ - десницата на стария хлебар не остарява.

Защото хлябът върху дългата лопата винаги е топъл.

2.

Събуденото село ще се срути по баира от петльови гласове ­ - по урвата зелени сенки го придържат.

Хлебарят е с подпалени ръкави ­ - пламъците са полазили по дългите му пръсти.

Печащият се хляб въздиша -­ огънят отблизо го оглежда с очила от въглен,

които се топят и лавата им капе по подпухналите бузи на тестото.

3.

Да се сражаваш с огъня, най-малко ще избие пот върху челото ти, хлебарю, свикнал да изчакваш слънцето под обрашнена стряха.

Ако и него метнеш между хлябовете, огънят ще трябва да се възхити от кръглата главня, оваляна в тепсия, пълна с разтопено злато.

А бабката, която сутринта ще те споходи първа, ще е с явното предимство да си избере най-пухкавия хляб с най-алена качулка,

изплетена с изпредена от пламъците вълна.


УТЕШЕНИЕТО

А думите ще се превърнат в неочакван утешител на плътта ­ - оставяй ги да се излягат на места, които те са си избрали.

И мисълта, че в топлото леговище се разполага само тялото, ще се окаже оспорима.

Звукът се въплътява и добива формата, която ти желаеш ­ - мястото е с ясна линия предначертано.

И оня цвят ­ - подпален от неистовата багра на кръвта ти.