ВАН ГОГ И СЛЪНЦЕТО
ВАН ГОГ И СЛЪНЦЕТО
Развързваш пътя горе от баира и кълбото се търкаля по нанадолнището - вярна е посоката, ще кажеш, и набързо ще нахлузиш старите обувки.
И утрото си е запретнало ръкавите - надува духалата и огнището му се разискря между ококорените слънчогледи.
Пейзажът е все още сред пейзажа - пеят му щурци и едри мравки по засенчените гънки лазят.
И днешната картина е все още на гърба ти заедно с триножника и четките, които след минута ще втопиш в самото слънце.
МЯСТОТО
Земята стига чак до тук - до този пущинак, където змийските пътеки лъкатушат.
Ще кажеш, че безделието е безкрайно уморително, че тишината е открадната от шумотевицата има кой да ти повярва.
Не винаги е течен сокът на пръстта - тук въздухът го пие с изсушени устни и тревите го поемат според багрилата на сезона.
И погледът ти, тръгнал от нозете, обикаля мястото, в което само камъните пускат корен.
ТРИ ПЕСНИ
ЗА ЕДНА СЕЛСКА ХЛЕБАРНИЦА
На Нина
1.
По-бяла й е шапката от шапките на къщите наоколо - окото е по-друго и по-нейно.
Ръцете на хлебаря шляпат върху жива плът - франзелите се удължават.
В комина се боричкат сажди и брашно - десницата на стария хлебар не остарява.
Защото хлябът върху дългата лопата винаги е топъл.
2.
Събуденото село ще се срути по баира от петльови гласове - по урвата зелени сенки го придържат.
Хлебарят е с подпалени ръкави - пламъците са полазили по дългите му пръсти.
Печащият се хляб въздиша - огънят отблизо го оглежда с очила от въглен,
които се топят и лавата им капе по подпухналите бузи на тестото.
3.
Да се сражаваш с огъня, най-малко ще избие пот върху челото ти, хлебарю, свикнал да изчакваш слънцето под обрашнена стряха.
Ако и него метнеш между хлябовете, огънят ще трябва да се възхити от кръглата главня, оваляна в тепсия, пълна с разтопено злато.
А бабката, която сутринта ще те споходи първа, ще е с явното предимство да си избере най-пухкавия хляб с най-алена качулка,
изплетена с изпредена от пламъците вълна.
УТЕШЕНИЕТО
А думите ще се превърнат в неочакван утешител на плътта - оставяй ги да се излягат на места, които те са си избрали.
И мисълта, че в топлото леговище се разполага само тялото, ще се окаже оспорима.
Звукът се въплътява и добива формата, която ти желаеш - мястото е с ясна линия предначертано.
И оня цвят - подпален от неистовата багра на кръвта ти.