БЕЗВРЕМИЕ
Разхождаме се край малкото езеро в края на вилната зона. С шоколадовия „той пудел” Кори. Не знам защо се нарича „той”, което значи играчка - той е малък, но е проклет като голям пудел.
Все пак с него можем да се разхождаме без да ни спира полицията - в такива случаи разбираш защо казват, че кучето е най-добрият приятел на човек. Разхождаме се и всеки се занимава със свои си неща.
Кори се опитва да души с тъпата си муцунка, но нищо не може да надуши защото тези кучета сякаш са създадени да се разхождат в интериори, а не по поляната.
Аз вместо като всеки интелигентен човек да се наслаждавам на пролетта и на цъфналите дървета /нали знаете как го правят японците/ непрекъснато си мисля за живота.
Не искам да политизирам ситуацията повече отколкото е нужно, но се опитвам да си представя как например ще изглеждат нещата след година.
Сигурно ще живеем в съгласие с предизвикателствата на природата - така бих могъл да изразя вижданията си за близкото бъдеще. Дали това ще бъдат инфекции, природни сили, инсекти и други подобни ще покаже времето.
И тъй като трябва да привикнем с тази нова ситуация, в която няма да можем да си говорим за бъдещето, защото то няма да зависи от нас, а да говорим само за миналото без да имаме предвид бъдещето ще бъде доста болезнено - предлагам да приемем нова мярка за времето и да я наречем „безвремие”.
Но за да не бъдем лашкани от една посока в друга по призива на разните политически сили /а понякога тези сили не са политически, а чисто пазарно-икономически!/ предлагам да приемем законово новата форма на живот - „В безвремието”.
Предлагам да се създадат и нови партии. Управляващата да се казва „Безвремие”. А опозицията - „Имало едно време”. А може да има и трета опозиционна сила - „Няма време” или „От време на време”.
Или нещо подобно - не държа на точното име, то ще дойде след като се възложи на някой партиен дизайнер /крайно време е да бъдат създадени подобни професии/ който ще обмисли името от всички гледни точки като например - с какво се свързва, има ли някакви спомени за това име, навява ли някакви асоциации и ако „да” какви, може ли да се съкращава и как ще се наричат членовете на партията и симпатизантите и други подробности, които тези дизайнери ще могат да предложат.
Най-важното е, че който дойде на власт ще бъде от партия „Безвремие”- а останалите ще се разпределят между другите партии.
Така ще се реши и един много болезнен въпрос - вече няма да има партийци, които ще бъдат обвинявани, че прескачали от партия в партия, защото това ще стане задължителна практика.
По този начин не само ще отпаднат обвиненията към някои по-пъргави политици, но и ще престанем да харчим пари за разните комисии, които да се ровят в досиетата и биографиите на политиците.
Те ще бъдат толкова разнообразни /става дума за биографиите/, че просто ще бъде безпредметно да се вглеждаме в тяхното минало.
Много важно е как ще привикнем да се държим в обществото в условията на постоянна социална дистанция. Първо разбира се трябва да се формулира и узакони официално разстоянието на което трябва да бъдем един от друг.
Една дистанция - това ще бъде метър и половина, сигурно ще бъде формулирана със закон като мярна единица на безвремието.
Хубаво звучи между другото - „една дистанция”. Този израз ще направи много удобна комуникацията между физическите и юридически лица от всякакъв пол и ранг.
Освен удобството за комуникация този израз ще сложи край на някои изключително неприлични изрази, които народът много обича да употребява като „на един … разстояние” и други подобни.
Има разбира се и видими проблеми. Например ще изчезнат някои професии - като тези например на врачките, гадателките и футуролозите.
На тяхното място сигурно ще дойдат нови професии /това е физически закон!/ предполагам свързани с отсъствието на време или с неговата трансформация. Тука много би ни помогнал Айнщайн - ама като го няма трябва сами да се справяме и във времето, и в пространството.
В цялата тази атмосфера на нови отношения няма да пострадат някои професии като тази на овощаря, житаря, пчеларя, производителя на сладолед или дамско бельо.
Сложен обаче остава въпросът с филмовата индустрия. Знаете, че там често има сцени на физически двубой или романтични и сексуални сцени.
Трябва сериозно да се обмисли /сигурно ще има нужда от комисия по случая/ и да се предложат адекватни варианти на работа. Не могат да се снимат безкрайно само филми за животни или анимационни филми.
Хората ще искат /все още!/ филми в които добрият герой бие лошия герой по всички правила и с реални юмруци. Няма как това да става от дистанция - освен ако не се премине от физически двубой към словесен двубой.
Може би сценаристите ще имат повече работа, защото едно е да описваш как двама души се бият, а друго - как си разменят дълги, многостепенни, сочни ругатни и обиди.
Но тогава рискуваме да загубим всички инструктори по фитнес и източни бойни изкуства. Затова пък ще цъфти работата на учителите по техника на говора и на логопедите! То не е една беля, както казват хората, като си тръгнал да правиш такива значителни промени.
Вторият проблем е как ще изглеждат романтичните и сексуални сцени. За романтичните - целувки, прегръдки, тихи думи на ухо - някак виждам изход. Пак разбира се тежестта ще легне върху сценаристите да ги измислят, но те някак ще се справят.
Проблемът ще дойде от сексуалните сцени. Не мога да си представя как това ще става от разстояние „една дистанция” - тук на помощ ще дойдат специалистите от порно индустрията, но мисля че и те ще имат трудна задача.
Какъвто хардуер и софтуер да използват, те все още много разчитат на липсата на дистанция. Може би пък да опитаме само със звуци - както е направил Спилбърг в „Челюсти”.
И той е имал проблеми с действията на акулата - затова във филма акулата малко се вижда и повече се чуват викове и звуково страдание. Ще видим, времето ще покаже.
Или по-точно - безвремието. Във всеки случай знам, че най-важното е да се идентифицира проблема - оттам нататък се търсят експерти за решаването му. Все някакъв изход ще намерим!
Накрая да не пропусна нещо много важно - ще трябва да се произведат удобни мерни уреди за „дистанцията”.
Сигурно в различни форми и видове - например сгъваеми като дърводелските метри, в три колена по половин метър, които се разгъват и стават метър и половина.
Подсказвам го на най-предприемчивите индустриалци, за да търсят своевременно европейски програми.
Впрочем развитието на формата, украсата, материалите и другите детайли на „дистанцията” оставям на промишлените дизайнери, те сигурно ще намерят най-красивата и удобна форма.
Предлагам тази идея да се счита за подаден патент - все пак живеем във времена на пазарна икономика.