Вера Рудич (Вера Ивановна Рудич), руска писателка - поетеса, прозаичка и преводачка, е родена през 1872 г. в Петербург. Дворянка. Завършва гимназия и школа за милосърдни сестри. Публикува поезия от 1894 г. Работи като словослагателка в печатница и коректорка във в. „Новое время”. Член е на литературния кръг „Пятницы К. Случевского”. Носителка е на Пушкинска награда за поезия на Академията на науките (1908). След 1917 г. се оттегля от литературата и живее в родовото имение в местността Волиния в Северозападна Украйна. През 1933 г. е заточена за три години. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения” (1902), „Новые стихотворения” (1908), „В осенний полдень” (1910), „Четвёртый сборник стихов” (1912), „Пятый сборник стихов” (1914) и на автобиографината повест „Ступени” (1913). Умира по време на блокадата на Ленинград през май 1943 г. Нейни стихове са включени в антологията „Сто поэтесс Серебряного века”.

Публикации:

Поезия:

КАКВА В СТРАСТТА Е СИЛА СКРИТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 165 февруари 2024