КРАЙНО ВРЕМЕ Е!…
КРАЙНО ВРЕМЕ Е!…
Тресе се корабът ни по вълните.
,,България” е надписът ръждив.
В небитието вече са му дните,
когато беше здрав и по-красив.
Съсипаха го гневни урагани
и сблъсъците с рифове ,,по план”.
Пробойните му са ужасни рани.
Причината - натрапен капитан.
Фатално оредява екипажът,
а дажбите са ГМО и внос.
Отдавна пенсионен ни е стажът
и оцеляването - под въпрос.
Изчезнаха оръдия, гюлета.
Дарихме си и всичкия барут.
Баласт ненужен - сетната ракета
изхвърли в океана някой луд.
Ще шием и платна от бели ризи,
да сме екологичен платноход.
След толкова беди, поредни кризи,
без въглища… какъв ти параход!
Облизват се финансови акули
и хищно покрай кораба кръжат.
Отхапват жива плът, но с много нули,
а вахтените ни блажено спят.
Най-горе - хеликоптерна площадка,
та капитанът, при фатален край,
напълнил куфара си с плячка сладка,
да отпердаши, сигурно в Дубай.
А мишките избягаха отдавна.
За бунт на борда то е явен знак.
През релинга щом метнем капитана,
ще стигнем до спасителния бряг!
ТРИТЕ МЕЧЕНЦА
Ние сме меченца три,
хубостниците на мама
и в белите - най-добри,
по на двеста килограма.
Рунтавел, Медун и аз
вече сме почти големи.
Скоро ще сме в първи клас.
Бухалът ще ни поеме.
Най-обичаме в игри
животинките да плашим,
а на горските пчели
питите им да тарашим.
Скоро в нашата гора
бе дошъл ловецът Сандо.
Водеше го по следа
дакелът му с име Рамбо.
Там, до клонестия дъб,
им устроихме засада.
С рев ги изненадах в гръб.
Рамбо в шумата припадна.
Вляво изръмжа Медун,
Рунтавел пък бе отдясно.
И загуби Сандо ум,
че приклещен бе натясно.
Пушката си изтърва,
с вик през храстите спринтира.
Скоростта му бе добра,
за рекорд се номинира.
В горския музей след час
пушката му окачихме.
Мама се гордее с нас.
С бойна слава се сдобихме.
Сандо с Рамбо, нов тандем,
вегани са активисти
и след онзи весел ден -
откровени пацифисти.
АПИ
(Агенция ,,Пътна инфраструктура”)
На пътищата нови и модерни
гаранциите, знаем, че са мит.
С кола препускаш в мигове вечерни
и ето, че си в дупката забит.
Нещастен тас полита като фризби.
Пикира към канавката. Беда!
Надаваш рев! Ще ти завиди гризли!
Горещо ,,благославяш” на рода!
След някой метър втория загубваш.
Колата ти е вече инвалид
и други се налага да купуваш,
че иначе е без търговски вид.
Но ти си пич и справяш се юнашки,
и с нови тасове си пак на път.
Завързани със свинските опашки…
… че българският гений е върхът!
В ЧИРПАН
Градът ни се стопява - съща пряспа,
захапана от жарък слънчев лъч.
Та тя, алтернативата, е ясна…
Нарядко тук се чува детска глъч.
Поминък няма. Като подигравка
строят се магазин до магазин.
Дано да не пристигнат без заявка -
гореща клечка… тубата с бензин…
Делим се все на фили и на фоби.
Делим и лавандулови поля.
На низките си страсти пак сме роби.
От този филм направо ми призля!
И спорят за кокошката… яйцето…
А в тази дандания - скромен, тих,
Кондарев се отправи към небето,
където Кроснев пише тъжен стих.
По старата кама ръждива в скрина
въздишаме, проронвайки сълза.
Забравена от всички се спомина
отдавна и чирпанската лоза.
ЕДНО ЖЕЛАНИЕ
По обед Генчо бе почти пиян.
До капчица изтръскал бе шишето.
Но гонеше го ярост - океан
и спешно той прилази до мазето.
Изрови там бутилка цяла в прах,
забравена навярно от години.
Такава скоросмъртница е грях
в корема му геройски да не мине.
Със зъби тапата измъкна. В миг
шишето почна да се клати бясно
и дух, вмирисан на ракия, с вик,
изсули се от гърлото му тясно.
Опулен Генчо мисли: ,,Няма шанс!
Изпивал съм кило, че и нагоре!”
Духът прокашля се:
- Началник, аз
длъжник съм ти! Не може да се спори.
Измисляй си желание! Едно!
Промоциите свършиха за жалост.
Готов ли си?! Железен си?! Дано!
Не трябва да отива тъй… нахалост!
С кръвясал поглед Генчо изръмжа:
- Желая да изчезне кмета Ставри,
че мойта Пена вчера задържал!
Интимно искал с нея да се гаври.
Дъхът въздъхна: ,,На Отело брат!
Макар и пацифист, съм длъжен, значи!”
Отнякъде измъкна автомат.
Намръщен Генчо в него се вторачи:
- Ще свърша с кмета! Но дошъл е час
на гняв народен да се скъса бента!
Бастилията френска, мисля аз,
достойно я замества Парламентът!
ИНТЕРИОРНО
на Татиана
Вече порасна голяма
и замоми се Татяна.
Майка и дума й:
- Дъще,
що се не спираш във къщи?!
Чуждите щерки се учат,
най-тънки прежди да сучат.
Гиздят се същи кокони,
ти си ми бъркаш бетони!
Баници вкусни те вият,
кърпи и гащи си шият,
а не мазилки да мажат…
Теб ти е важен кофражът!
Още - бродират чеиза,
даже сватбарската риза.
Плетките хич не поглеждаш,
тухли четворки нареждаш.
Правиш си някакви сметки
и си разпъваш ролетки.
Купуват те гримове, прашки…
Ти - шпакли и маламашки,
четки, бои и мечета,
също и лак за паркета.
Майка й, доста кахърна,
там по сокаците свърна.
Припна до баба си Нуша:
- Нашата ще я удуша!
Де се такава намери,
само сънува дюлгери!
Хвърляй тук картите, боба…
Казвай от де таз прокоба!
Баба й Нуша врачува,
после си благо хортува:
-Харно е, виждам, момето!
Няма да хокаш детето!
Тя ни е баш хубавица,
на нивелира - царица!
Стар дух е тя преродена,
на Кольо Фичето с гена!
ТОРО
Не знаех, че ме готвят за корида,
но ето - на арената съм днес.
Аз мускули съм… тон и половина.
От боя мисля да изляза с чест.
Избягвам ловко стръвни пикадори.
Промушвам кон, след него пада друг.
Рогът ми в кръв и третия разпори.
Копитото ми рие като плуг.
За своя враг съм траурен вестител.
В очите ми не виждате ли знак?!
Аз черно съм торнадо отмъстител.
Щом срещнете ме, после следва мрак.
Наперено пристъпва матадорът
и ме фиксира с погледа жесток.
За плебса е иконата, героят…
Тълпата полудява от възторг.
Пред мен е плащът. Стъпка вляво - вдясно…
Следящи ме безмилостно очи.
Глупак надут! И рог забивам бясно!
Фонтан от кръв! От болка той крещи!
Кръвта по мен… Муцуната ми в пяна…
Размятам го - почупен манекен.
Тълпата истерично е пияна.
Взривява се перфектният й ден.
На онзи там сърцето му не бие.
Ще го целува майка му студен.
Не съм виновен аз, а всички вие -
единственият истински проблем!
МИСИЯ ,,ОПАСНОСТ”
Хвърчал си дядо Коледа с шейната,
подаръците си да раздаде,
когато ненадейно над гората
засякло го е рошаво бабе.
Естествено била е баба Яга.
Метлата й поднася на завой.
Избегнала на косъм ловко впряга,
спечелила си ,,поздрави” безброй.
А после избръмчал е хеликоптер.
Оказал се е Карлсон, за беда.
След троен лупинг, доста кофти номер,
целунал се е с близката скала.
Елените подплашил Крали Марко,
обяздил смело някакъв си дрон.
С една съвременна играчка, жалко,
сменил е Шарколия - своя кон.
Пикирала и с ряз ламята Спаска,
в родилното да снася пак яйце.
Добре, че дядо Коледа е с каска.
С крило за малко да го отнесе.
А прилеп тъп, маскиран като Батман,
на Рудолф гризнал аления нос.
И значи, заради мишока скапан,
то мисията беше под въпрос.
Защо споделям тук?! Ще ви призная,
че то е филм на ужаси почти.
Отдавна дядо Коледа играя.
По белезите, вижте, ми личи!
ПЕТЪК ТРИНАЙСТИ
Всичко живо е под стрес.
Петък е! Тринайста дата!
Срещнеш черна котка днес -
ужас за електората.
Мернеш ли пък политик,
вече идва нанагорно.
Получаваш нервен тик.
Казвам ви го отговорно.
Стига с този черен слух!
Тази дата е щастлива.
Котката е мъркащ пух.
Нашата на цвят е сива!
