НЕ МИ СЕ ОСТАРЯВА…

Росица Копукова

НЕ МИ СЕ ОСТАРЯВА…

Годините да понапреднат -
хич не ми се остарява,
всяка зима е поредна,
пролетта с кураж ме сгрява.

В Симеоново тревите
зеленеят, сняг се свива -
оцелял е под елхите,
зимата ще си отива.

Път отново ще отвори
мартенската епопея
и във нея, априори,
план замислям да щурея.

После пак ще се завърна
под дървета и под храсти
и животът ще обърна
на съставните му части.

Младост ми е на душата.
Бог енергия да дава.
Мило ми е на Земята
и не ми се остарява!

1 февруари 2024 г., София


РЕТРОСПЕКЦИЯ

Обикновено ме обичат лудо.
Прощавам им - те просто са мъже.
А за които любовта е чудо
аз пазя възхищение. И те

във спомените ми не отминават.
В съдбата на обичана жена.
Но за семейство те, уви, не стават
и вече са доказали това.

Приемам, знам, че любовта е вихър,
че тя безумство и живот гребе.
Но рядко са онези мъжки фигури,
които да ги нарека: Небе!

5 февруари 2024 г., София