Светла Дамяновска

Лодката гази през листата на водните лилии,
а вятърът брули цветовете им прецъфтели,
сплита и разплита ракитите и тръстиките.
Водата хвърля слънчеви петънца във очите ни…
Отблясъците играят весело по водата
и ни карат да забравим, че отдолу е бездна.

Цяло ято фламинга в голямото езеро -
толкова много розови въпросителни.
Не знаем въпросите и не им отговаряме.
А топлата влага по лицата ни
е само от ситните водни пръски,
с които езерните вълни ни замерят.

Едри биволи, нагазващи във водата -
бавно и достолепно, като дълъг керван
от черни дни, който решително приближава.
Заплашителни са, макар да изглеждат лениви.
По рогата им свети кръвта на изгрева -
промушен и изхвърлен отвъд хоризонта.

Сега над езерото грее голяма дъга -
вълшебен мост свързващ двата му бряга.
Можем да минем под нея, или по нея…
А може би искаме да останем завинаги
в този съвършен миг, чиято светлина
ни обгръща като все още течен кехлибар.

* * *

Спасителни жилетки и силни бинокли,
гарантиращи безопасност и яснота.
Лодкарят е зрял, опитен и отговорен -
намръщено следи белите „зайчета” по водата
и накрая разумно решава да обърне към брега,
разочаровайки ентусиазираните си пасажери.

Той съзира видими единствено само за него
обезпокоителни знаци - от опит знае,
кога водата става коварна, кога вятърът
вдига студените дънни талази, и кога
е по-добре да се прибере и да изчака,
за да опази хората в лодката живи и здрави.

Ние не забелязваме признаците на идваща буря
и не чуваме предупредителните сигнали
в тънкия вой на вятъра… Но съзираме уплашени
пеликани, чапли, щъркели, лебеди, корморани -
описващи кръгове над водата, издигайки се и
снижавайки се… И разбираме, че нещо става…

Бурята връхлита бързо и яростно - допреди малко
небето беше кобалтово синьо, но вече е черно
(така е и в живота - нещастията идват ненадейно).
Стихията вилнее за кратко, смесвайки вода и небе.
След това слънцето се завръща. Отцеждат се капки.
Запяват птици, поздравявайки се, че пак са оцелели.

А лодкарят Харон, след като върна душите ни
на брега на живите, пуши и загадъчно се усмихва.
И дори ни направи голяма отстъпка от таксата.

——————————

* Езерото Керкини - Намира се в Северна Гърция, между планините Беласица и Круша, само на около 20 километра от ГКПП Кулата. Площта му е 75 кв. км., а дълбочината му на места стига до 8 метра.

** Харон - в древногръцката митология е лодкарят (изобразяван като сприхав старец), който срещу заплащане от 1 обол, прекарва мъртвите през реките Стикс (”Реката на омразата”) и Ахерон („Реката на скръбта” или „Реката на болката”) в подземното царство на Хадес. Ахерон всъщност се е възприемал като езеро, през което протича река, (според Омир и Павзаний). Древногръцката поетеса Сафо смятала, че водите на река Ахерон са покрити с лотоси.

13-16.01.2023 г.