РАЗМИНАВАНЕ

Мария Филипова-Хаджи

РАЗМИНАВАНЕ

Змийски се проточи тъмнината
и начупи мислите без жал.
Аз стоя безмълвна и в ръката
стискам белия си шал.

Кой ли пак разряза светлината
и разпръсна счупени стъкла?
Шалът ми се плъзна от ръката
и надолу полетя.

Някой трябваше да го поеме,
после да ме вдигне на ръце…
Ала тишината плаче в мене,
срязана от стъкълце.

Тягостно очакване на нещо,
без дори да знам какво е то.
Може да е тъжно, или смешно -
вече все ми е едно.


***

Когато спре надлъгването
и реката заобича
еднакво бреговете си,
ще си преброим лъжите
и ще се посмеем.
Ще броим кой повече е лъгал
и всеки ще хареса своите лъжи.
Само реката няма да ни разбере
и тъжна ще се влее в океана.
А бреговете винаги ще бъдат разделени -
така е искала реката.


СЪН

Мама беше на луната -
снощи я видях.
Там поливаше цветята,
чуваше се смях…
Светеха й две светулки
в цветните лехи,
татко връзваше пък люлки…
Все така добри
бяха двамата. А после
нейде във зори,
тъкмо пак съм позаспала,
чух полекичка да свири
там, на татко ми кавала.
Сладък спомен, Боже мили,
долетя с далечен звън!
Как с живот са ме дарили,
а сега са само сън.


***

ТОЗИ НАРОД,
дето всеки ден въздиша,
хленчи, пише, коментира,
мрънка, работи или мързелува,
дето всичко знае и псува,
дето уж на всичко му знае колая,
а пък в един момент не му пука,
дето толкова много изтрая,
дето е все на ръба и едва свърза двата си края…
и още много и много… и много…
ТОЗИ НАРОД - дето все още не знае
на земята ли живее, или на небето,
дето пътища губи
и в пропасти все ги намира…
Майчице мила - какво ли би станало
АКО МУ ПАДНЕ ПЕРДЕТО
и тръгне да търси през джунглата брод?!
Не ми се мисли даже, но знам,
че ТОВА Е МОЯТ НАРОД!

28.04.2022 г.
Райнфелден, Германия


***
Една празна торба,
закачена на гвоздей,
провесено времето в нея мълчи…
От хляба - изхранил огромна фамилия -
на дъното само шепа трохи.
Така е след време, сестричке-торбичке!
В живота, когато останем без рамо,
един гвоздей трябва ни само.

26.06.2022
Пфорцтхайм, Германия