Джерард Рийди

превод: Георги Ангелов

Копаехме земята, задълбaвайки
в меката почва, изхвърляхме я
от дупката, докато не се натъкнахме на камък.
Той бе навсякъде, освен под спалнята.
Ти беше недоволна,
цяла зима копа все по-дълбоко,
докато не стигна до горивен торф.
Изгубили надежда, заключихме вратата.
Нашите приятели избираха пердета в магазина,
а ти през това време хранеше коня със захарни глави.
Всяка годишнина от сватбата се срещаме
и седим на хълма, треперейки от студ,
гледаме езерата и планините
и мислим за онова, което не ни бе дадено.
Ето какво се случва с онези, които копаят дълбоко.