КОСТ

Нула Ни Гонъл

превод: Георги Ангелов

Някога бях
кост,
лежах на пясъка
сред скелети.
В пустинната равнина,
сред камъни и баластра
аз бях кост,
гола, бяла.

Дойде вятър,
въздишка на стихията,
вдъхна ми
душа.
Превърнах се в жена,
по образа, по който
бях скроена
от реброто на Адам.

Дойде буря,
сила на стихията.
Под грохота на гърма
до мен достигна гласът ти,
викаше ме.

Станах Ева,
майка на народите.
Продадох първородството си
за моите деца.
Размених ябълката
за стремежа по древност.

Аз все още
съм кост.