Ричард Мур

превод: Анжела Димчева

СТАРОТО ИГРИЩЕ

На игрището забравено, където
пият утринната ведрина
стари и изсъхнали дървета
и мамят малкото пчели на есента,

деца се трупат на тревата,
мачкат я и се боричкат диво…
Какво ли могат да изпият от зората?
Що за аромат е този, който си отива?

Роса, която се превръща в сълзи…
И през съня им неусетно ще се изцеди,
и през годините им светло-бъдни,

докато и те, и те заплачат
в старостта си мъдра за пчели,
за студ, за студ и мед във мрака.

СТИГАЙКИ ДОНИКЪДЕ

Приближава старостта,
приятели!
И все един до друг седим,
и пред последната си мрачна
перспектива
всеки мисли утешен:
Светът бе лош за мен…
Но хубав бе за друг поне.

ОЦЕЛЕЛИТЕ

Когато всички останали дървета са голи,
защо все пак
онези няколко листа се притискат към дъба
под студеното синьо небе?

Но ако си помислиш как след дългите студове,
когато топлината ще съживява
и ще изпълва тези празни дървета със сокове на пролетта,
те все още ще се бавят,

потъмнели и попарени, смешно изкривени,
с тяхното сухо шумолене,
дошло от отвъдния свят… Листа, останете верни на мястото,
където сте израсли!
Упорито ще вися навярно някога и аз така!