ГРАДСКИТЕ ГРАДИНИ
превод: Анжела Димчева
Тук някой би могъл да сбърка
самотни сенки с дремещи животни,
лъчи струящи - със грабливи птици.
Потрепват палмите във отраженията
върху фонтана, златисти рибки
в улеи от водорасли леко се промъкват.
В дъждовни вечери нагоре те се стрелват
за късче дъвка или за цигара
и после тупват мъртви на паважа.
А древни архитекти са строили този град
около градската градина - тъмен кръг
сред лабиринта от блестящи улици.
Бързи улици, простиращи се мили,
все направо, чак до края на града,
където бавно почерняват, опустели.
А с набъбнали от славеи клонаци
просветват плачещи върби около фонтана.
Мигат като клетки в лунната пътека.
Под конусите жълти на фенерите
статуи на нимфи и сатири
фиксират сините дървета,
където влюбените двойки,
където изоставени деца -
те всички заплатили скъпо
за собствен ъгъл от нощта -
се свиват като котки в мрака
и броят, броят звезди.
Самотен, часовоят дреме пред вратата
и сънува горски върхове - вълни,
ромолящи тихо под алпийски вятър,
а градът е мъртъв в своето великолепие
и към статуите махат хората за сбогом
от каляските си - катафалки…
Сънува той река отвъд покрайнините,
където свършват всички булеварди,
а въздухът е черен и дъждовен.
Но в миг зелената завеса се разтваря
пред хиляди, милиони светнали цветя.
