Джейн Хилбъри

превод: Анжела Димчева

Не ще проблесне пред очите ни животът.
Обикаля светлината
кривите стени на времето
като пропищяване на влак,
стихващо при спиране.
Но когато не премине влакът на завоя,
но когато едно дете полузаспало,
търсещо врата на тоалетна,
пада между два вагона -
не се усилва вече светлината,
няма я играта й…

И мислят двамата родители,
че то не е видяло,
че то не е усетило
голите ръце на релсите,
хватката на колелата…
И все да го прегърнат искат,
да притиснат всяка част от него
до сърцето си.

Приготвят куфара му двамата,
в онази стая горе,
онази непокътната планета.
А дрънчи с веригите часовникът отдолу…
Защото няма относителност за тези
върху вечната платформа на вагона.
Не млъква никога за тях писъкът на влака.