ИЗ „АЗ ДИКТУВАМ” (1975-1981)
превод: Литературен свят
*
…Създава се впечатлението, че въпреки съвременните средства за информация, с нас се отнасят като с деца, че вестниците, радиото, телевизията едва повдигат края на завесата над случващото се.
*
Става ти малко тъжно, когато мислено анализираш двадесет или повече века от историята и констатираш, че и в наши дни, както и във всяка друга епоха, шепа хора може да решава въпроса за живота и смъртта на милиони себеподобни.
*
Наистина, аз никога не съм водил светски начин на живот. Ако не се смятат влиятелните лица, с които съм се срещал случайно, съм избягвал това, което наричат бомонд, съзнавайки, че той няма нищо общо с моите търсения на човека. Интересуваше ме обикновения човек с неговите малки радости и големи грижи.
*
Възрастта от десет до двадесет е времето, когато хората сънуват сънища, които остават за цял живот. Но сънищата не зависят от човека.
*
Парите не ме интересуват. За тези петнадесет години, откакто живея в Швейцария, и четири пъти не съм бил в банка.
*
Не съм тщеславен. Посмъртната слава не може да ме интересува, защото ако тя дойде, няма да науча за това. Що се отнася до тази приживе, към нея съм равнодушен. Не ходя нито на официални, нито на светски приеми. Не ходя на генерални репетиции и прочие парадни тържества. С изключение на две години от младостта ми, винаги съм живял в своя ъгъл, най-често в селска местност, където единствените ми развлечения са язденето и играта на карти със селяните в бистрото.
*
Никога не съм принадлежал към официалните кръгове. Не влизам в никое жури. Не съм председател на никакво общество - даже на селския кръжок на любителите на духова музика.
*
Не виждам никаква правдоподобна причина, която би обяснила защо съм избрал тази професия. По-точно, виждам една, но нея могат да я назоват много писатели - и от миналите векове, и съвременни: нищо друго не мога да правя. Всъщност, ако не бях станал писател, най-вероятно щях да се превърна в неудачник.
*
Разглеждам писателя като човек, принадлежащ в някаква степен на публиката, защото той пише именно за нея.
*
Тогава с увлечение четях Гогол, когото много обичах и когото досега смятам за най-великия руски писател, както Достоевски, Чехов и Горки.
*
Детството ни съпровожда цял живот. Аз съм скромен човек - родил съм се от скромни родители, които ме учиха на смирение. Въпреки всичко си останах смирен.
*
Едни и същи думи за всеки имат свой смисъл. В една и съща книга всеки чете своето. Един и същи разговор всеки разбира по своему. Всичко зависи от спомените в детството, възпитанието, образованието.
*
Ако се прочетат първите ми романи, там могат да се намерят немощни старци и старици на петдесет. Това, между другото, е също начин да се определи възрастта на автора. Отначало той нарича старци всички петдесетгодишни. Достигайки до тридесет, смята за старци тези, които са на петдесет и пет. На четиридесет години старец става шестдесетгодишният. А на петдесет - границата се премества до седемдесет. След границите на старостта брой на годините въобще не се води. Бих казал, мъжът и жената след това живеят като че зачеркнати от живота, като в предверието на рая, обещан в Светото писание.
*
Каква е разликата между древноримските роби и нашите съвременни работници? По-рано, наистина, понякога е можело да се отсече главата на жестокия тиранин. Фанатиците са го правили. Сега главите са твърде много. Освен това тези глави са анонимни. Даже онези, които изглежда, че управляват народите, треперят пред властта, името на която е - пари.
*
Бедният малък човек от припечеленото си внася пари в множество каси като спестовната и социалното осигуряване. Идва време и не му връщат и половината от това, което е изплатил. А ако на жителите на някоя страна не им харесва опасната или мръсна работа? Тогава за това внасят работници от други страни, както някога са внасяли роби.
*
Властта е това, което отделни ловки хора си присвояват, опитвайки се да ви накарат да повярвате, че те го правят в съответствие с божественото право или в краен случай със закона, тъй като са поискали от вас да поставите знак на избирателния бюлетин.
*
На 16 години четях руски писатели, по-точно поглъщах Пушкин, Достоевски, Гогол, Толстой, Горки и много други. Не знам кога съм спал. Цялото си свободно време прекарвах над книгите.
*
«Опити»-те на Монтен дълги години бяха моята настолна книга.
*
В Париж има повече от петстотин ловци на плъхове, и при тях също може би има своя йерархия.
*
Бях познат с едри промишленици, с министри, и от всички тях у мен оставаше едно и също впечатление. Досещах се, че те живеят в страх. Достигнали с помощта на съмнителни средства блестящо положение, но ги преследва мисълта, че могат да го загубят. И да загубят парите, които сега им дават сигурност. Често ги наричат влиятелни. Но влиятелни не значи силни. Бих казал: те са слаби, защото влиянието им виси на косъм; достатъчно е да си припомним скандалите от последните години, за да се убедим в това. Разбира се, те обядват в най-добрите ресторанти, живеят в разкошни апартаменти, имат крайградски вили, но при това се страхуват. Тези хора, изглеждащи толкова силни, се боят. Истински силни съм срещал в народа, сред селяните, сред малките хора, които няма какво да губят и които живеят в мир със себе си.
*
Управляват ни влиятелни особи. Те заемат важни постове в държавата и в обществото. Но те разбират, чувстват, че нямат никаква опора, че всичко това е фалшива монета, че тяхната престижност и богатство не са истински. Те - почти във всяка страна - създават армии, но не за да се сражават с митичния враг, намиращ се някъде зад граница, а за смазването на бедняците, ако те накрая се възмутят. А засега продължават с машинациите си.
*
Благодарен съм на съдбата, че съм роден в бедно, а не в богато семейство. И понякога съжалявам, че получавам твърде много пари; ако имах по-малко, щях да съм по-спокоен за съдбата на децата си.
*
Истинските човешки драми се случват най-често в рамките на семейството… Тези драми не винаги са кървави, при които да загиват един или няколко души. Има драми, които бих нарекъл глухи, неразразили се.
*
Именно от СССР идват най-конструктивните и реалистични мирни инициативи, насочени към успеха на разоръжаването, прекратяването на надпреварата във въоръжаването, възстановяването на доверието и тясното сътрудничество между народите на различни страни.