Георгий Шенгели

превод: Тихомир Йорданов

Познавах го. На всички внушаваше той страх.
Скептик неотразим бе и циник.
Презираше света, разсърден като бик.
Обичаше жените, той беше бог за тях.

А сетне, състарен, ръждяса като щик.
Но пак язвителен остана и разбрах,
че олелии върши, вдига прах
във клиниката приютен дръвник.

Тогаз го навестих. Ден беше като ден.
Играеха мухи под покрива зелен
на старата алея от слънцето завзета.

Щом влязох и във гърлото ми спря се вик:
разголен, весел, дребничък старик
бе клекнал над гърнето във клозета.