Георгий Шенгели (Георгий Аркадьевич Шенгели), руски поет и преводач, критик, филолог-стиховед, е роден на 20 май/1 юни 1894 г. в Темрюк, Кубанска област, в семейство на адвокат. Израства в Омск и Керч, където завършва гимназия. Сътрудничи на местната преса от 1909 г., от 1912 г. пише стихове. В края на 1913 г. публикува първите си стихове. Завършва Харковския университет (1919). От 1922 г. живее в Москва. В периода 1925-1927 г. е председател на Общоруския съюз на поетите. Преподава във ВЛХИ. През втората половина на 1920-те г. работи във в. „Гудок”, пише стихотворни и прозаични фейлетони. От средата на 1930-те г. се занимава с активна преводаческа и организационна дейност. От 1933 г. до началото на Великата Отечествена война е редактор в отдела за творчество на народите на СССР и секцията за „западни класици” на Гослитиздат. Първата година от войната остава в Москва, после до края на 1944 г. е евакуиран във Фрунзе и в Ашхабад. През тези години създава много стихове, включени в неизлязлата му книга „Панцирь”; работи над превода на „Дон Жуан” от Байрон. Автор е на книгите със стихове „Розы с кладбища” (1914), „Зеркала потускневшие” (1915), „Лебеди закатные” (1915), „Гонг” (1916), „Апрель над обсерваторией” (1917), „Раковина” (1918), „Еврейские поэмы” (1919, 1920), „Нечаев” (драматична поема, 1920), „1871: Драм. сцены в стихах” (1921), „Изразец” (1921), „Раковина” (1922), „Броненосец „Потёмкин”: Драм. поэма” (1923), „Норд” (1927), „Планер” (1935), „Избранные стихи: 1914-1939″ (1939). Известни теоретични работи на Шенгели по стихознание са „Трактат о русском стихе” (1921, 2 изд. - 1923) и „Практическое стиховедение” (1923, 1926, в третото и четвъртото издание - „Техника стиха”, 1940, 1960), изиграли важна роля в изучаването на руския стих. Умира на 15 ноември 1956 г. в Москва. Погребан във Ваганковското гробище.

Публикации:

Поезия:

КРАЯТ НА ИНДИВИДУАЛИСТА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 165 февруари 2024