Василий Обухов (Василий Алексеевич/ Константинович Обухов, по други данни Николаевич), руски писател - поет и прозаик, е роден на 5 януари 1905 г. в Южна Русия, от казашко потекло. Стихове пише от 15-годишен. Живее от дете в гр. Харбин, Североизточен Китай, представител е на диаспората на първата емигрантска вълна на руската интелигенция. Завършва юридическия факултет при Харбинския университет. Прехранва се от хонорари в местната преса, живее мизерно. Публикува в литературни сборници и алманаси в Харбин и Шанхай като „Остров”, „Врата” (1934, 1935), „Костер порыва”, „Сунгарийские вечера”, „Арс” и др. Печата в сп. „Рубеж”, участва в колективния сборник „Лестница в небо” (Харбин, 1929). След влизането на съветските войски в Манджурия през 1945 г. е арестуван, изпратен в СССР и до 1947 г. е затворен в лагер. Връща се от Съветска Русия в Харбин пеш. Автор е на стихосбирката „Песчаный берег” (1941). Много от стиховете му се превръщат в песни. Умира от рак на 17 юни 1949 г. в Харбин.

Публикации:

Поезия:

ИЗСТИВАНЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 165 февруари 2024