Сергей Каргашин

превод: Татяна Любенова

ТУК ЗВЕЗДИТЕ СА ТОЛКОЗ ВИСОКИ

На Николай Сапелников

Тук звездите са толкоз високи,
по небето беззвучно се вият.
Снеговете са толкоз дълбоки,
замръзнеш ли - едва ли ще те открият.
Тук мечти безполезни градят
и по празници песни пеят.
Тук издигат отвесни огради
и крадат каквото попадне.
Плюят тук на пътните правила,
не почитат гробовете на предците.
Нощем суши ги завистта,
но на заем ти дават парите.
Тук от жалост - на филмите, плачат.
И бездомният пес в къщи водят.
Но един ден престарялата мама
във приюта ще съпроводят.
Тук над бездна пътища просват.
И началник зловещо кълнат.
Но щом нещо се случи - безропотно
ще се бият за всичко това.
С километри тук водка тече.
На поетите нахлузват примка…
Ех, ти, моя страна, безпросветна!
Затова ли така те обичам!

2007

ЛЕБЕДИТЕ, ЗА ДА НЕ ОТЛИТАТ

Лебедите, за да не отлитат,
им подрязват крилата в годината,
построяват им нов плаващ дом
и ги хранят с отбрано зърно.
Но когато ятата прелетни
над дълбокия вир се зареят
с крило лебеди удрят водата,
после седмица нищо не хапват.

2008

ВСИЧКО НЯКЪДЕ СИ ОТИДЕ

Всичко някъде си отиде…
Залези , стихове и звезди.
Нищо вече не искам.
Отначало да почна не върви.
Нищо не се е случило.
Уморени са просто крилата.
Прислониха се на земята
и от тях дървета пораснаха.

2007

ОТЕЧЕСТВО

На баба ми,
Анна Ефремовна Смирнова

Отечество - каква прекрасна дума, светла,
подобно светлина струяща по листата,
прилича тя на шепот изворен в тревата
и на снега блестящ през зимата в полята.

Отечество - каква уханна дума, топла.
Тя като къща е и като пещ, и питка ароматна.
И като детски сън под мамино крило.
И като песен на скорец в прозорче пролетно.

Отечество - каква неизтребима дума, здрава,
тя като щит е, като бастион и пристан.
Дори да бъдат силни ударите на съдбата,
ти сам не си - да те сломи не може злата.

Отечество - каква висока дума, горда.
Писмата фронтови на дядо аз чета.
Тогава той не се завърна след войната,
такава беше за победата цената.

Отечество - каква вълшебна дума, мъдра.
На безконечния живот русло е тя.
В нея е живата и мъртвата вода,
завинаги примесени в единна сплав.

Ах, само девет букви - ала смисъл колко!
Отечество - какво огромно слово…

2007

АЗ - СЪМ РУСИН! БЛАГОДАРЯ, ГОСПОДИ!

Аз - съм русин! Благодаря, Господи!
Аз - поле съм. И бабин кръст.
Аз съм къщи в Рязанска област и
синевата, подпряна от лес.
Аз - съм русин! От глава до пети!
Во веки веков. И докрай.
Аз - съм бяло перо от лебеди.
Аз - съм кост на паднал в бой.
И каквито да дойдат горести,
срещу бедите на зло хриптя:
Аз - съм русин! Благодаря, Господи!
Аз - съм русин! И ми провървя!…
Нека времето върти остриета,
мен то няма да ме промени.
А над пропаст, Русия, като крепост
е стояла и ще стои!…

1994

НИЕ БЯХМЕ СИЛНИ

Ние бяхме силни,
ние бяхме с крила,
но виждахме лошо:
и отворихме врата
на врага в дома.
Врага си поихме,
врага си хранихме,
насолиха ни здраво,
ой, как не видяхме!
Ние бяхме силни,
ние с крила бяхме…
Свестихме се слаби,
в окови и с лапи.

2001

ЗНАМ СИ ЦЕНАТА

Знам си цената.
И на другите зная.
И вчера, и сега -
мълчим за главното.
Ние не можем, глупци,
себе си да отстояваме.
И чуждите жреци
нас пак ни мамят.
Ние блъскаме своите
и светини рушим.
И въздигаме чуждите,
без причина дори.
Ние пак сме долу,
а те на върха.
Като овце в ливада
нас пак ни пасат…
Цената си зная.
И на другите - знам.
И вчера, и сега -
защо мълчим не знам…

2007

РОДИНАТА НЕ ИЗБИРАТ

Родината не избират,
приемат я като майка.
Врастват се в нея живи -
пробвай да я откъснеш.
Родината не избират.
Тя - продължение наше е.
Понякога я проклинат,
от обида случайна задавени.
Родината не избират.
Понякога я забравят.
А трябва за нея да мрат,
за този невидим свят…

2003

ПОСТРОИХ СИ КЪЩА

Построих си къща, от село далече.
Насадих и градина с плодни дръвчета.
Построих си и път, тук хора да идват.
И дойдоха хората - и дома разрушиха.

1998

КАМЪНИТЕ СЪЩО СА ЖИВИ

Камъните - също са живи.
Камъните - насън летят.
Както на нас, през зимата
слънце не им достига.
Пеят те като птиците.
Дишат те като хората.
Обидно ли им е - плачат.
Но не всички чуват това.

2007

ПО-ОТКРОВЕНИ СА…

По-откровени са от хората животните.
Постъпват те и простичко, и честно.
Ако обичат - със опашка махат,
щом ненавиждат - лаят те и хапят.
И по-човечни са животните от хората.
Те не изяждат своите другари,
със враговете не седят във ресторанта,
не замърсяват родните поляни.

2001

ТИ СИ РЕКА НА МОЯ ПЪТ

Ти си - реката на моя път,
няма как да я заобиколя.
Високи са твоите брегове.
Дълбоки са твоите вирове.
Нищо не мога да променя.
Все едно, да плувам трябва.
Ти си реката на моя път,
не мога да те избягна…

2006

НЕ МИ СЕ ПРИСЪНВАЙ

Не ми се присънвай, не трябва.
Аз отдавна се будя до друга.
Чувах аз, че и ти акуратно
се преструваш на нечия съпруга.
И нормално е. Поседяхме.
А различни са нашите пътища.
Но беда - някой път, на разсъмване,
ти проникваш във моите сънища.
Ти не ми се присънвай. Не трябва!
Не умеят да летят влаковете.
Нам е съдено, като по траверси,
един от друг все по-далече да бягаме…

2002