Борис Козлов
Борис Сергеевич Козлов, руски поет, сатирик, е роден на 9 ноември 1931 г. в село Небарово, Сонковски район на Калининска (сега Тверска) област. Син на железопътен работник. Завършва Ярославското жп училище. През 1951-1955 г. служи в съветската армия, въздушен стрелец в далечната авиация. Години наред се труди в завод „Ростсельмаш”. От 1979 г. работи в Бюрото за пропаганда на художествената литература в Ростовската областна писателска организация. Организатор на фестивалите за хумор и сатира „Ростов трудится - Ростов улыбается”. Пише стихове от млад. Първа публикация - в сп. „Звезда” в 1962 г. Издадени книги: „По малой дозе в стихах и прозе” (1982), „Смеху подобно” (1986), „Проявляя негативы” (1991), „Смехопилорама” (2008). Печата в сп. „Дон”, „Звезда”, „Клуб и художественная самодеятельность”, „Крокодил”, „Москва”, „Нева”, „Кубань”, „Огонек”; в. „Литературная газета”, „Литературная Россия”, „Советская Россия”, „Труд”. Някои негови епиграми са публикувани в българския вестник „Септемврийска правда”. Лауреат на редица областни литературни награди. В последните години от живота си издава хумористичното списание „Солянка” (първите броеве излизат под заглавието „Окрошка”). Член на Съюза на писателите на СССР от 1982 г., член на Съюза на руските писатели от 1991 г. Умира на 13 декември 2008 г. в Ростов на Дон. Погребан в Северното гробище на Ростов на Дон.
Публикации:
Поезия:
