Анатолий Гротус

превод: Тихомир Йорданов

***
Какво ти трябва? Глупост - една бройка.
През зимата - препускащата тройка.
Напролет - ручей, есента пък - дъжд.
Жена надеждна, и по твоя кройка.
И празнична - макар да е веднъж.

***
Седеше на крайпътен камък,
като човек, привикнал да скърби.
- Кажи, любезний, тук, до теб, отсами,
не е ли живовлек?
- Кой знае, може би.
И превъртя листеца между пръсти.
Разбрах. Да крия - нямаше защо.
Една е бъчвата, от нея чак до втръсване
напивахме се двамата. И аз, и той.

***
Сред цигани, сред просяци, и сган,
под маршове на духови оркестри
крака преплитах аз - пиян,
по път на утрешни арести.
Сергии с глупавото „паритет”
съдружници отворили са тука.
И комитет до комитет
отчитат има-няма ли сполука.
А скъпотия, ненаситен пес,
копейките изгълтва безобразно.
Но някой на чаршията донесе днес
и дрипите на Стенка Разин.
За имащите пълен сбор
назрява пак бунтовен спор.