ИЗ „ДУМИ НА ПИГМЕЯ” (1923 – 1925)

Рюноске Акутагава

подбор и превод: Литературен свят

МОНАРХИЗМЪТ

Тази история се отнася към Франция от седемнадесети век. Веднъж херцог Бургундски задал на абат Шуази такъв въпрос: «Шарл VI беше безумен. Как, според Вас, би следвало да се съобщи за това по най-деликатния начин?» Абатът отвърнал: «Аз бих казал накратко: Шарл VI е безумен». Абат Шуази смятал този свой отговор за една от най-отчаяните постъпки в живота си и винаги се гордял с нея.
Франция от седемнадесети век била толкова пропита от духа на монархизма, че запазила дори този анекдот. Но Япония през двадесети век ни на йота не отстъпва на Франция от онова време в монархизма. Наистина това не й носи нито радост, нито щастие.

——————————

ЖИВОТЪТ

Животът прилича на кутийка с кибрит. Да се отнасяш сериозно към него е от глупаво по-глупаво. Да се отнасяш несериозно - е опасно.

——————————

ЗЛО

Младият човек, който е художествена натура, най-късно от всички открива «човешкото зло».

——————————

РОБСТВО

Да бъде наречен тиранинът тиранин винаги е било опасно. Но днес не по-малко опасно е да бъде наречен робът роб.

——————————

ФЛОБЕР

Флобер ме научи, че и скуката може да бъде прекрасна.

——————————

ЛЕНИН

Най-много ме разтърсва това, че Ленин е бил най-обикновен герой.

——————————

ПРАВДИВОСТ

Ставайки правдиви, ще открием, че не всеки е способен на това. Ето защо изпитваме страх, решавайки да бъдем правдиви.

——————————

СВОБОДА

Свободата е като планински въздух. За слабите тя е непоносима.

——————————

ПИСАТЕЛ

Стононожката: Опитай се да походиш.
Пеперудата: Хм, опитай се да полетиш.

——————————

ЖИТЕЙСКАТА МЪДРОСТ

Най-важната заповед на житейската мъдрост е да живееш така, че презирайки социалните условности, да не влизаш в противоречие със социалните условности.

——————————

РАЗУМЪТ

Разумът ми позволи да разбера безсилието на разума.

——————————

ИЗКУСТВО

Най-трудното изкуство е да живее свободно. Наистина, «свободно» не означава «безсрамно».

——————————

СЪДБА

Съдбата е дете на разкаянието. Или разкаянието е дете на съдбата.

——————————

НЕГОВОТО ЩАСТИЕ

Неговото щастие е в това, че е необразован. В същото време неговото нещастие е, че… о-о, как всичко това е скучно!

——————————

ПРОЗАИК

Най-добрият прозаик е «умъдреният от живота поет».

——————————

ИДИОТЪТ

Идиотът смята всички, освен себе си, за идиоти.

——————————

ПОКАЯНИЕ

В древността хората са разкайвали пред боговете. Днес хората се разкайват пред обществото. Явно никой, с изключение на идиотите и негодниците, не може без покаяние да превъзмогне тежестта на живота.

——————————

СТРАХЪТ

Да се въоръжаваме ни кара страхът пред врага. При това нерядко пред несъществуващ, въображаем враг.

——————————

НИЕ

Ние всички се срамуваме от Себе си и в същото време се страхуваме. Но никой честно не си признава това.

——————————

ПРИСМИВАЩИТЕ СЕ

Присмиващите се над другите се боят от насмешки към себе си.

——————————

ИДОЛ

Никой не възразява срещу свалянето на идолите. Но в същото време не възразява и против това него самия да направят идол.

——————————

ПОГЛЕД ОТСТРАНИ

Открай време най-голям храбрец изглежда най-големият страхливец.

——————————

АЗ

Правят ме сантиментален само невинните деца.

——————————

ЛИТЕРАТУРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

На думите в литературното произведение трябва да бъде дадена красота, по-голяма от онази, която те притежават в речника.