Георги Стойков

Уважаеми госпожи и господа,

Драги гости, колеги и приятели,

Мои близки,

Благодаря ви за вниманието, с което ме дарявате. То ми е много скъпо и мило.
Затова си позволявам да споделя с вас някои ценности, от които съм се ръководел през целия си досегашен живот.

“Без идеали светът е празен. Без идеалисти светът не може да се очовечи”. Пророчески звучат тези думи от устата на акад. Николай Хайтов. За себе си бих конкретизирал: без социалистическия идеал!

Не, не бързайте да ме съдите. Не натрапвам убежденията си никому. Всеки е свободен да стига до истината за света по свой път. Аз прегърнах този идеал в ранното си юношество, изповядвам го убедено и до днес, с него и ще си ида от тази вечно млада и красива земя.

Уверен съм, че днешната черна орис на Родината ни ще бъде отхвърлена от самия живот. Скоро светът ще тръгне по нов път: по-хуманен, по-благороден и достъпен за човешкия род!

Какво друго? Цял живот бях пленен от литературното творчество, никога не му се отдадох изцяло, професионално. Изкарвах хляба си (и на семейството) като работник в различни области на живота.

Пишех книгите си по време на годишните отпуски, в почивните съботни и неделни дни и нощи. Двайсетина заглавия достигнаха до читателите.

Напечатаните книги впечатлиха тесен кръг мои приятели и познати, но не и широката общественост. Примирявах се с мисълта, че навярно с толкова талант ме е дарила природата. Какво да се прави! В случая говорят даденостите, а не желанията, нито трудолюбието, което ми е присъщо.

Още какво? Че повече от половин век живея по градовете, а си останах селянин; че копнежът по бащината стряха и моя Вит не ме е напускал нито за миг, където и да съм бил по широкия свят.

Че уважавам всички видове труд, но единствено се прекланям пред селския и на хората, които от рохкавата пръст сътворяват насъщния ни хляб.

В дългия си вече житейски път съдбата ме сближи с много хора. Много взех от тях. Много и раздадох. Падна ми се за другар в живота чист и достоен човек.

С Елена вървим ръка за ръка повече от половин век. Където сме работили ни споменават с добро. Отчувахме две добри и талантливи деца.

Синът ни Калин се отдаде с фанатична страст на българската гора и природа.

Съпругата му, д-р Евгения Делийска, отдава сили и талант за здравето на хората.

Дъщеря ни Гергана е чудесна цигуларка. Никакви материални дадености не ги примамиха в чужбина. Останаха си непоколебими родолюбци.

Радваме се на две умни внучки - Елица и Катя. Почитахме родителите си до сетните им дни. Почитани сме и ние. И тук, в Плевен, и в родното Дерманци имаме верни и предани приятели.

Благодаря от сърце на поета и приятеля Христо Ганов за добрите думи. Добрите думи се помнят до гроб.

Благодаря на Лалка Павлова и на ръководството на нашето писателско дружество, на Клуба на дейците на културата за чудесната организация на това тържество.

На Ваня Делийска и на талантливите й ученици за родолюбието, което разнасят с най-българските песни; на Огнян и Сашко за чудесните изпълнения; на всички от вас, приятели и почитатели, че ме почетохте с присъствието си.

Позволявам си да склоня глава пред клетвените редове на патриарха на българската литература Иван Вазов, изречени със затрогваща обич в стихотворението “Де е България”:

Гдето ази и да трая,
за теб мисля и горя.
В теб родих се и желая
в теб свободен да умра!

За мен светът - и на този, и на онзи свят е бил и ще остане завинаги само един - България!

Довиждане и до нови срещи, мили хора!

21 април 2016 г.
Галерия “Дарение акад. Светлин Русев”
гр. Плевен