МОЯТ ГРАД В НАВЕЧЕРИЕТО НА КОЛЕДА

Галина Тодорова


Ако достатъчно дълго време седиш на едно
място, целият свят ще мине пред очите ти.
Китайска поговорка

Една година е съставена от 365 дни. Замисляли сте се колко от тези дни вие празнувате, колко от тия дни тъгувате и в колко от тия дни вие чакате… Аз се замислих, и въпреки че, не съм добра в математиката го изчислих.

Средно прекарвам в 12 дни празнуване, 52 в тъгуване и 365 в чакане. Какво чакам ли?! Чакам или по - скоро очаквам много неща, като първата любов, първата ми квартира като студентка, с една дума чакам “промяната”…

А тя е различна, може да е за мен, за моите близки, за България или само за Ямбол. От шестнадесет години и пет месеца, аз живея в Ямбол, като всеки ден той се променя през погледа ми. Идва Коледа и всички сме в очакване. Честно казано, аз не разбирам Коледа, но някак си Ямбол винаги ме е карал да я почувствам и да я осъзная. И заради това, бих искала да разкажа една коледна приказка.

Беше Бъдни вечер. Навсякъде в малкият град се виждаше, как семействата празнуват заедно, само тя беше сама… Нямаше семейство, нямаше приятели - беше ги загубила в нелеп инцидент, и заради това искаше да започне наново.

Някой й беше казал, че в Ямбол стават чудеса и тя дойде…но тук намери само една празна стая. Обикновено не излизаше, защото я беше страх, че ще я гледат странно, но тази вечер реши да се разходи.

Не искаше да стои в малката, студена и мрачна стая. Тя вървеше и гледаше как другите празнуват. Тя вървеше и чуваше коледните песни и наздравиците.

Тя вървеше, безцелно - само и само да не бъде сама. Когато дойде в Ямбол си мислеше, че е направила огромна грешка, но сега когато гледаше светлината, прозираща от прозорците, коледната украса… сега, когато усещаше дима, излизащ от къщите, тя се завърна в спомените си.

В изминалите години, когато празнуваше със своето семейство и с приятелите си… преди когато 365 дни чакаше този ден, тя осъзна, че днес не е сама, а градът е с нея… че Ямбол празнува с нея.

Една лека усмивка се появи върху лицето й. За пръв път от много време тя почувства някаква лекота, даже щастие. И както знаете, че по Коледа стават чудеса, така и стана с нея.

В мига, когато тя разбра, че Ямбол е нейното място, че той е нейната Коледа, заваля сняг - красиво, плавно и нежно. Тя се засмя.

Каква по хубава Коледа от това да гледаш как целият свят празнува и е щастлив, докато навънка една по една снежинките се откъсват от безкрайният небосвод.

И в този момент стана още едно чудо - тя срещна любовта. Той беше висок и много красив. Беше се завърнал от чужбина да празнува в родният си град - сам, защото и той беше загубил всичките си близки.

Но той я видя и осъзна, че всеки път, когато човек губи, той печели друго. Оттогава двамата празнуваха и продължават да празнуват заедно с града… Ако вие ги срещнете в навечерието на Коледа, не се учудвайте - те са си у дома, в Ямбол…

Не подаръците правят Коледа, а мястото, на което се намираш. Много често ние казваме, че градът е наш, но това не е така, защото не той, а ние му принадлежим.

А когато ние принадлежим на нещо, то започва да се превръща в наш свят, в наша мечта… в наше малко чудо. А по Коледа стават чудеса…