Михай Еминеску

превод: Кирил Делчев

Дните идват и отлитат,
всичко старо е и ново;
зло с доброто се преплитат,
вечната търси основа!
Стой без страх и без надежди
след вълните скоротечни;
към съблазни не поглеждай
чужд за трепети сърдечни!

Образи пред нас минават,
звуците край нас не секват,
но кои от тях остават
и в душите ни отекват?
В себе си вглъбен се взирай
настрани от суетите,
докато сред глъч неспирна
дните идват и отлитат!

Не накланяй лицемерно
на разсъдъка везните
към минута ефимерна
в маска на сполука скрита!
Тя за миг се появява
да изчезне пак готова;
за които я познават,
всичко старо е и ново.

В битието сме на сцена,
в който акт и да играеш,
на сюжетните промени
тайната ще разгадаеш.
Разпри, плач и бурни чувства
твоя кът стаен връхлитат;
в театралното изкуство
зло с доброто се преплитат.

Минало и предстоящо
слети са в едни скрижали;
виждаш в знаците пламтящи -
в края ражда се начало.
Всичко бъдно и предишно
в нас е с дело и със слово;
без суетност, с дух възвишен
вечната търси основа!

Път рутинен и отмерен
на порядък изначален
следваме от ера в ера
в свят и весел, и печален.
Други маски, същи роли,
друг състав, едни одежди;
сред заблуди и неволи
стой без страх и без надежди!

Своя полет към звездите
не очаквай да завършиш,
твари зли ще се опитат
силата ти да прекършат.
Не отстъпвай! Те ще гинат
посред свади безконечни;
остави ги да отминат
след вълните скоротечни!

С чудна песен на сирена
този свят разпъва мрежи,
персонажа за да сменя,
мами в гибелни въртежи.
Промъкни се край капана,
в който времето отвежда;
нека вика и те кани,
към съблазни не поглеждай!

Срещу хули и навети
изгради стени железни;
своите мери съвети -
все едно са безполезни!
Обич, болка и копнежи
прокуди в земи далечни,
глух за врява и брътвежи,
чужд за трепети сърдечни!

Чужд за трепети сърдечни,
към съблазни не поглеждай,
след вълните скоротечни
стой без страх и без надежди!
Вечната търси основа!
Зло с доброто се преплитат,
всичко старо е и ново,
дните идват и отлитат.