В СЛОВАТА ЧУЖДИ КРИЕ СЕ ПРОСТРАНСТВО
превод: Красимир Георгиев
В СЛОВАТА ЧУЖДИ КРИЕ СЕ ПРОСТРАНСТВО
В словата чужди крие се пространство
на чужди грехове, геройства, страст,
измени и упорно постоянство
на упоритите предци, от нас
невиждано. Вековното махало
като сърце в сърцето удря мен.
Животи чужди, чужди смърти вяло
живеят в чужди думи на чужд ден.
Живеят те, но не при нас обратно,
там, гдето ги откри и взе смъртта,
макар че в книги вехти, непонятни
са гневните им, страшните лета.
Живеят те и древна кръв припомнят,
пролята и изтляла без предел,
в съня на доверчивите потомци.
С вретеното съдбата ни преде
в един десен, но разговор вековен
като сърце в сърцето ми звъни.
Аз с две сърца съм и смъртта е спомен,
живея в чужди думи в чужди дни.
1936 г.
——————————
В ЧУЖИХ СЛОВАХ СКРЫВАЕТСЯ ПРОСТРАНСТВО
В чужих словах скрывается пространство:
Чужих грехов и подвигов чреда,
Измены и глухое постоянство
Упрямых предков, нами никогда
Невиданное. Маятник столетий
Как сердце бьётся в сердце у меня.
Чужие жизни и чужие смерти
Живут в чужих словах чужого дня.
Они живут, не возвратясь обратно
Туда, где смерть нашла их и взяла,
Хоть в книгах полустёрты и невнятны
Их гневные, их страшные дела.
Они живут, туманя древней кровью
Пролитой и истлевшею давно
Доверчивых потомков изголовья.
Нас всех прядёт судьбы веретено
В один узор, но разговор столетий
Звучит как сердце, в сердце у меня.
Так я двусердый, я не встречу смерти
Живя в чужих словах, чужого дня.
1936 г.
