ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА „КАПИТАНИ” ОТ НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ (1988)

Лев Гумильов

превод: Литературен свят

Правилно е да каже, че темата намира поета, а не обратно. Екзотиката в руската литература винаги е заемала достойно място. Пушкин и Лермонтов писаха за Кавказ. Стихотворението на Рилеев „Ермак” стана бойна песен на сибирските казаци…

През XX век тази традиция продължи Николай Степанович Гумильов, който беше не само поет, но и пътешественик и войник.

Тема на много от стиховете му беше доблестта, която той виждаше както в своите спътници и съратници, така и в героите от историята - били те испанци, гърци, финикийци или араби.

Радостта от откритията, извършвани с труд и риск, е прославена от него като висше проявление на човешкия дух, а опасностите, чакащи първооткривателите на задокеанските страни, изглеждаха на неговите герои, както и на него самия, примамващи и увлекателни.

А опасностите са били различни - водовъртежи и урагани, отровни стрели и появата на тайнствени енергии - огньовете на свети Елм, отбелязани в легендата за Летящия Холандец.

Самият Н. С. Гумильов пътешества в Африка, беше войник в Първата световна война, но се прослави като поет.

„Капитани” е едно от ранните му произведения, където самата енергия на стиха пресъздава атмосферата на героизма от епохите на велики открития.