Марк Лисянски

превод: Красимир Георгиев

ВОЛОКОЛАМСКОТО ШОСЕ

Москва. Ноември. Сред елите
в красиво устремно трасе
през есенния дим прелита
Волоколамското шосе.

Не беше Руза лед заплела;
към смъртен бой поеха ред
и тежковози с хора смели,
и танкова тълпа напред.

За миг натам с ушанка сива
над посребрената коса
Иван Василевич Панфилов
на броневика профуча.

Щит Подмосковието прати,
миньори, шлосери вървят
там, гдето с прах и кръв зарята
обозначава този път -

следа летяща пътят пази,
в безсмъртието славен брод.
През облаците бомби падат,
но на платното е живот.

Шосето ни победен рог е
пред непонятната мълва,
не искаше да е посока
към заскрежената Москва.

Изопнато до крайност беше
стремителното му трасе,
на запад
от Москва
летеше
Волоколамското шосе.

1942 г.

——————————

ВОЛОКОЛАМСКОЕ ШОССЕ

Москва. Ноябрь. А между сосен
Во всей стремительной красе
Летит в дымящуюся осень
Волоколамское шоссе.

Замерзнуть не успела Руза,
Как двинулись на смертный бой
Грузовики с гремучим грузом
И танки тесною толпой.

На миг мелькнув папахой сивой
И сединою на виске,
Иван Васильевич Панфилов
Промчался на броневике.

Шли добровольцы Подмосковья,
Шли горняки и слесаря
Туда, где порохом и кровью
Обозначала путь заря -

Шоссе хранило след летучий,
Вело в бессмертие оно.
И бомбы падали сквозь тучи,
Не попадая в полотно.

Шоссе, трубя победным рогом,
Спешило обогнать молву
И не хотело стать дорогой
В заиндевевшую Москву.

Натянутое до предела,
Во всей стремительной красе
На запад
от Москвы
летело
Волоколамское шоссе.

1942 г.