Александър Городницки

превод: Росица Станева

АТЛАНТИ

Студено ли е, даже
и тежко във гръдта,
иди пред Ермитажа,
придойде ли нощта,
с ръце от камък - твърди,
където с векове
атлантите поддържат
високото небе.

Крепят го и не плачат -
над свойте рамене,
те с гърбове са свити,
с превити колене.
Най-важната им грижа,
най-тъжният им страх -
небето да не видят
порутено пред тях.

Ще закрещят вдовици
сред смъртоносен плам,
ще падат мъртви птици
по цялата земя.
Небето над тях свети,
те здраво го държат -
тресе се от ракети
и кораби на път.

Стоят те неуморно
с напрегнати тела,
така не е отскоро,
а в буря и в мъгла.
Тях нищо не ги радва,
ни нощ, ни светлина,
ни сепна ги снарядът
в последната война .

Те ще стоят навеки
и пазят от беда,
не богове - човеци,
възлюбили труда.
Надеждата разцъфва
в човешкото сърце,
атлантите държат ли
небето със ръце.

ПОЕТИ

Лежат поети в могили пустинни.
Къде е коренът на всяко зло?
Ще оцелява винаги Мартинов,
Дантес съдбата пази. За какво?

Че колкото и пъти да се бие
поетът, колкото и да е твърд,
не може, не желай да е убиец
и жертва става на внезапна смърт.

Неясно е защо. И затова ли -
на пистолет че чужд му е студа,
там, Пушкин пред куршума се изправя
със смях. И повален е от смъртта.

Причината тук не е във превеса,
да, предрешена е тази беда.
Ако ли Пушкин бе убил Дантес,
как би живял той и редил слова?

ПЕСЕН ЗА СТРОИТЕЛИТЕ
НА ПЕТРОВСКИЯ ФЛОТ

Народ сме нетрезвен,
дружим със топор,
за кораби верни
сечем бор след бор.
Ей, православен,
от брега виж добре
с народа как Ванка
плува по море.

Христос пак с поличба
зората разстла -
над борд здрав - личи му ,
покрит със смола.
Ей, православен
от брега виж добре
с народа как Ванка
плува по море.

Девойка с гръд гола
ще изобразя,
оръдейното дуло
пак ще заредя.
Щом глас със пламък
се раздаде -
разкажи как Ванка
плува по море.

Удряха с пестници,
плакахме с лоза,
биха ни с камшици,
бяхме в железа.
Болярино, пак там
се криеш зад врата -
виж как плува Ванка
в морската вода.

Море, родна сила -
зад нас неведнъж.
Радвай се Русия,
шведе, ти се дръж!
Чужденецо, виж там -
запомни добре
как руснакът Ванка
плува по море!

ТАЗИ ЖЕНА НЕ ТЕ ЛЮБИ

Влюбен си в нея - напразно,
тя за тебе е една,
тази жена не е празник,
тя беда е и вина,
черен смърч в небето тича
с облак прах над пропастта,
тя, аз знам, не те обича,
но не те изпуска тя.

От живота й ти част си,
влязъл в нейния харем,
оглупял от много щастие
нощем пишеш стихове.
Забрави образа румен,
забрави тази уста -
тази жена не те люби,
но не те изпуска тя.

Отвътре е зла и хладна -
скоро ще те заболи -
със когото там й падне
винаги ще я делиш.
Много подигравки груби
ще си чуеш зад гърба,
тази жена не те люби,
но не те изпуска тя.

Слънцето във кръг се движи,
лист се спуска на трева,
искаше любов и грижи,
но намери си тегла.
Ще откриеш, че си глупав,
късно, чак преди смъртта.
Тази жена не те люби,
но не те изпуска тя.

ТРЕБЛИНКА

Треблинка, Треблинка,
ти - чужда земя,
пътека не близка,
умора и прах.
Излизам, бледнея,
облян във пот -
във дим си развеян,
мой беден народ!

А нощем, разперен
в нощта като стон,
под мене трепери
товарен вагон.
И тънко, по детски
влакове пищят
и жълта им свети
в небето звезда.

Кратък или дълъг
ще бъдеш, живот?
Треблинка, Треблинка,
пасажер съм твой.
Возя се, сам съм
по виделина,
аз камък съм, камък
от склон в планина.

С рамене подпирам
изгорени плещи,
през март, май - неспирно
палачът не спи.
Не сме ние само -
да запомнят това -
аз камък съм, камък
за тяхната глава.

Да помниш е честно -
битка върви,
аз песен съм, песен
над техните глави.

***

Лежи тук без дом и империя,
под кестена стар, разпрострян,
поручик от Дон - от артилерията,
не стигнал до чин капитан.
Разказват как лъчите и бурите
простил се той със света подлунен -
навеки останал поручик
и весел, възторжен юноша.
Блестят есенеещи багри
и няма във тях съжаление -
той никога не ще дослужи
до своето повишение.
Завръща се в родната къща,
във битки по моста на спомена,
тревите, брегът го прегръщат.
,,Къде съм? На тихия Дон ли?”.
Степта под тревите се крие
и черквата - православната,
напомня му само Русия,
в сърцето залязло отдавна.
А той емигрант е, кръстосва,
лети над хриптежа на коня -
нощта кротко стъпва, дар носи -
звезди от небесни пагони.