ВСЕ ОЩЕ
ВСЕ ОЩЕ
Все още тръпна
от твоята прегръдка.
Все още наивно те поглеждам
и чакам устните сърце да очертаят.
ИЗГРЕВ
Научи я сама да посреща изгрева.
Научи я сама да ближе раните.
Научи я сама да посреща залеза.
За добро или за зло
по път с единична лента крачи.
Слънцето едно е и Луната е една.
По пътя и дървета няма.
Песните птичи като ехо отекват.
Предъвква мълчанието.
Прелита в сегашното утре.
Иска да сложи точка,
но запетаята не позволява.
Още има какво да каже,
да научи, да изстрада.
2012 г.
МЪЛЧАНИЕ
Мълчанието на пространството
разгонва светлината.
Безвремието
задушава топлината.
Китареният звън отеква
далеч зад планината.
Шепотът на надеждата
се прокрадва на пръсти.
***
Много трудно е да пишеш
без ръце.
Много трудно е да тичаш
без нозе.
Невъзможно е да виждаш
без очи.
Колко жалко е обаче,
ако си имал ръце,
а не си написал и дума;
ако си имал нозе,
а не си направил и крачка;
ако си имал очи,
а не си видял Божественото;
ако си имал сърце,
а не си почувствал Любовта.
КРАСИВА ЛЮБОВ
Красивата любов
красиво остарява.
Както червената роза,
дори изсъхвайки
ухае красиво.
Красивите докосвания
оставят златни следи
в пространството и времето.
В красивите очи и погледи
любовта не остарява.
Усеща се божественият полъх
на безвремието,
дори среброто
да се е посипало
върху звездното небе.
ПОЛЕТ
Момчето
реши да полети
с крилете на надеждата.
Бе вироглаво и дръзко.
Искаше да пречупи гравитацията,
……………
но крехкото му тяло
се запечата като послание
…………….
на една тротоарна плочка.
***
Държиш сърцето ми в ръцете си,
а искаш още.
Завесата отдръпваш на душата ми,
а искаш още.
Видял си мислите в зародиша им,
а искаш още.
Дъхът усетил си,
преди да вдишам и издишам.
Прочел си погледа ми
и всичко скрито излязло от тъмата.
Ръце протягаш, но
молекулите са толкова прозрачни.
Прокарваш пръсти в нищото,
защото всичко е познато - страшно.
2.03.2021 г.
***
РОДИНА,
какво по-красиво,
от шест букви събрани в едно -
Р О Д И Н А.
Въплътили блян, радост и надежда -
блян по отминали младости,
радост от общото щастие
и надежда за обновление.
РОДИНО,
Ти си въздухът, който
всеки Божи ден вдишвам.
Ти си малкото бяло облаче,
махащо за привет от небето.
Ти си топлият слънчев лъч,
танцуващ в ранното утро
върху сънените ми клепачи.
РОДИНО,
Ти си мирисът на плодородната земя,
на нивята, на полята, на уханните билки.
Ти си болката, стаена в сърцето.
Ти си полетът на чайка в морето.
Ти си майката, при която всеки се връща
рано или късно,
РОДИНО!
***
Не се страхувах, защото обичах.
Не се страхувах да изгоря крилете си.
Не се страхувах да затворя очите си,
защото обичах.
Пристъпвах смело по светлата пътека.
Отварях врати недостъпни за други.
Стоях, тичах, проклинах, молех се,
защото обичах,
защото в тъмното светлината видях.
2014 г.
***
Ако сме двама, никой не може да ни раздели на две.
Ако се лъжем, никой не може да ни каже най-голямата лъжа.
Ако сме безразлични, никой с безразличие не би ни поразил.
Ако светът е пътник без багаж,
никой не ще да пропътува пътя между нас.
Ако се обичаме, никой любовта не може да ни подари.
2012 г.
***
Затворник съм сега, затворник по съдба,
в шарена кутия от мечти.
За мен светът сега са четири стени,
стени от обич и мъгла.
Докосвам се до теб, а образът ти е размит
и споменът крещи в тъма.
Не знам кога отново ще литна в утринта
и ще преродя мечтите в реалността.
2009 г.
***
Кристална си в утрото.
Кристална си в залеза.
Прокарваш лъч през мислите.
Голотата чак те плаши.
Смелостта е второто ти Аз.
Отвръщаш поглед от лъжата.
Чуплива си до страшност.
Какво ли зайче ще изскочи?
Не знам дали да доближа,
да не объркам стрелката на компаса.
2011 г.
***
на Дамла, която остана на 8 години
Мислите блуждаят в небитието.
Логиката се разкъсва от виновност.
Две звезди в небето се разтварят
и разпиляват ангелски прашец навред.
Милион сърца замират в утринта.
Милион майки тихо закрещяват.
А пепелта, когато се посипе,
не ще угаси парещите въглени.
24. 12. 2017 г.
