Георги Константинов

Из новата книга на автора „Живея високосно”

СТРЪМЕН ЖИВОТ

Животът е изкачване.
Не е възможно
да се родиш на непристъпен връх.
Началото ти почва от подножие.
Вървиш по стръмно -
до последен дъх.

Скали се зъбят. Спъва те умора.
Дори и радостта те спира посред път.
Но скрит магнит
те дърпа пак нагоре.
Къде нагоре? В здрачното отвъд…

Но може близко слънце
да те изведе начисто -
да стигнеш връх, сияещ на възбог.
Тогаз ще видиш,
че на него няма нищо…

Но с тебе той
е малко по-висок!

2022

СНИМКА С ЯБЪЛКА

Това, което зная - роден съм на разсъмване.
И ситен сняг се сипел като пудра захар.
Но нямали сме захар… Със ябълки премръзнали
бил черпен всеки гост под родната ни стряха.

Стои дървото с ябълки в представите ми бледи.
До късно необрани там бяха плодовете…
И ето ме на снимката - момченце уж две педи,
ала огромна ябълка съм стиснал във ръцете.

С какво да я сравня онази първа ябълка?
Узряло слънце във снега, милувка пъстроцветна.
И дъхаво кълбо, което ще ме затъркаля
към първата любов и към раздяла сетна.

А може би по-иначе сега ще възприемете
момченцето със зряла ябълка в ръцете. -
То стиска здраво и не дава на големите
да вземат неговата малка
слънчева планета.

2023

СТРАННО ЗАНЯТИЕ

За някого е странно моето занятие:
в непоетично време
да пиша стихове.
И свойте болки да споделям с непознати.
Да бъда близък със далечни светове.

Да виждам слънцето, когато липсва.
Планетата да диша
в моите слова. -
Да се усещам и дърво, и птица,
и дъжд, и пряспа,
облак и трева…

Невидима любов да ме владее.
Да помня с обич всеки мирен ден.
И щом светът
от лоши новини старее,
то аз от спомени да бъда подмладен.

Знам - този свят практичен
ми се чуди
как в свойта непрактичност оцелях…
Да, може би поетите са малко луди,
но всяка скрита истина
е в тях.

2023