ПРЕДИ СРЕЩАТА
Два месеца след своя знаменит полет, Валентина Терешкова, първата жена, прекарала почти три денонощия в Космоса, посети няколко от най-известните градове на България.
По нейно желание правителственият екипът добави в маршрута и Карлово, за да може прочутата астронавтка да се запознае с Райна Касабова, българската милосърдна сестра, летяла през 1912 г. в боен полет над обсадената Одринска крепост.
Когато получи известието, възрастната жена се смая както някога, сякаш отново бе петнадесетгодишна доброволка във военната болница, разглеждаща със затаена мечта аеропланите на летището край Мустафа паша. (Свиленград - бел. ред.)
Стори й се, че вижда пак усмивката на летеца подпоручик Калинов, който я спря край пистата и запита шеговито:
- Искаш ли да летиш над Одрин, та да изплашим турците?
Без да се замисля, девойката отговори:
- Да! - и гласът й издаде нетърпението, с което бе очаквала въпроса.
- Шукри паша, командирът на крепостта, лъже населението и своите аскери, че турската армия е превзела Пловдив и приближава София, - поясни задачата подпоручикът. - Трябва да хвърлим позиви на турски и френски езици, за да разберат бойците им, че съпротивата е безсмислена!
- Ще правя всичко, каквото трябва! - отговори уверено милосърдната сестра.
- Вярвам! - каза летецът. - В лазарета те сочат като старателна и отговорна служителка! Но, знаеш ли, … има известен риск… Ще излезем на предна линия и куршумите ще хвърчат край нас! Видя ли крилата на самолета преди две седмици? Доста са надупчени! Не се ли боиш?
- Не! - отсече Райна. - Майка ми е носила пощата на Левски без да се плаши! Аз сама дойдох на фронта!
Подпоручик Калинов и механикът Илия Младенов, приближил се към тях, се спогледаха минута - две мълчаливо, после командирът каза:
- С Божия помощ и на наша отговорност, ще бъдеш пилот наблюдател! Колкото и неустойчиви понякога да са аеропланите…
Тя притвори очи и като че почувства отново как я обличаха внимателно в тежкото кожено яке и проверяваха няколко пъти дали предпазните колани са закопчани добре.
Особено се стараеха главата й да е добре защитена и очилата да са чисти.
Но можеше ли онзи екип да се сравни със скафандъра на Валентина, когато е влизала в кораба? Половин век разделяше въздушния боен старт от космическия полет и какви грандиозни бяха промените от едното събитие до другото…
Сякаш на сън, Райна отново видя тревясалото летище край Мустафа паша и почувства студения вятър, който я удари в лицето. Две или три минути корпусът се тресеше като каруца по селски път. След това усети учудваща лекота. Сякаш гигантска ръка бе подела малката машина и я изтегляше уверено във висините.
Пистата, дърветата и покривите на казармите останаха някъде долу, а пред очите й се откри простор, в който плуваха облачета. Земята изглеждаше странно с малките постройки и лъкатушещите между тях пътища, поднесени на широка длан.
И изведнъж аеропланът потъна силно надолу, въвлечен във въздушна яма! Миг по-късно могъщата сила надделя и самолетът отново вдигна нос в синия свод. Тя се извърна назад и видя окуражителната усмивка на механика. Той искаше да каже нещо, но шумът на мотора го заглушаваше.
Но дали може да разкаже това на Валентина, която бе преживяла тежестта на земното притегляне?
Две минути по-късно чу силния глас на командира:
- Ето ги! Бъдете готови!
Райна предпазливо надникна и видя зиг-зага на окопите, разсичащи равнината. Между тях чернееха високи редути. Дебелите цеви на оръдията приличаха на стогодишни дънери, повалени и подреждани от великан.
Едва тогава долови тънкото свистене. Стреляха по тях и това бе звукът на смъртоносните оловни шипове. Райна си спомни за ранените в лазарета, които твърдяха, че се чуват куршумите, прелитащи встрани от жертвите си, без да ги засегнат.
Миг по-късно в ръцете й се оказа пакет с позиви. Механикът помагаше да ги измъкне от опаковката.
Аеропланът се стрелна надолу и пилотът извика:
- Сега! Хвърляй!
Забравила всичко, Райна разпръсна със замах купчината листове, които стискаше. Вихърът ги понесе като ято малки птици. След тях полетяха още стотици късове хартия с кратки известия, че мирното предаване на крепостта е единственият възможен изход за обсадените.
Смелата медицинска сестра не разбираше езика, на който бяха написани, но се надяваше позивите да попаднат сред разумни хора.
Тя не усещаше съпротивата на вятъра. Не поглеждаше как падат разпилените пакети. Не обръщаше внимание и на писъка на куршумите. Важното бе да не пропусне позициите и истината да стигне до войници и цивилни граждани.
Воден от уверена ръка, самолетът направи завой с лек наклон и започна да набира височина. Едва сега, изхвърлила всичко над хилядите бойци, Райна почувства пронизващия леден дъх.
Няколко минути по-късно машината отново заподскача по тревата на летището. Когато стъпиха на пистата, бяха посрещнати от дежурния офицер, следван от войник с пушка.
Екипажът се строи в редица и подпоручик Калинов докладва кратко за успешното изпълнение на заповедта.
Дежурният спря усмихнати очи към нея.
- Юначина! - каза уверено той. - Ако се наложи, би ли летяла още веднъж?
- Тъй вярно! - отговори уверено Райна и почувства, че се изчервява.
Първата българска жена, видяла от самолет вражеските позиции на Одринската крепост, бе сигурна, че ще повтори с кураж задачата, защото участието й бе необходимо не само в лазарета, но и близо до позициите, където се решаваше съдбата на предстоящата офанзива.
