МЪДРОСТ

Магдалина Димитрова

МЪДРОСТ

Аз имам къща, пълна с хляб,
с тръпчив от маковете аромат
                    и бистро грозде.
Мъдър е денят,
                    щом в мойта къща
                    житен звън звъни
и закачливи, с чипички нослета,
изхвръкват сутрин палави хлапета.
Аз имам къща.
                    Нейните стени
нашепват за съдбата на жени,
дошли на този свят
                    да бъдат свети.
А крача ли сама по улиците сити,
аз знам,
          че ориста,
                    зазидана в стените
е моя.
И дедите,
          за зестрата им тежка
                    мълком благославям.
И тръгна ли на път
                    по тръпните полета,
вървя ли в угар боса,
                    раждам ли момчета,
задирят ли ме песни на кавали,
замайва ли ме утринна омара,
аз знам,
          че къщата ми пълна е догоре,
с хляб и грозде.
                    С хора.


***
Тази сутрин
пристанах на полето.

Боса
стъпих сред нивите.

Росата,
едра и бисерна
ме галеше.
Изгревът се заплете в косите ми.

И вървях така -
трудна от щастие.
В утробата ми пееха ручеи.
Подплаших заек,
пъдпъдък изпърха в краката ми.
Мъдроока тинтява
погалих с дъха си.


***
Лъч пътува по миглите ми.
По него пъстрее зората,
промъква се през прозореца,
два-три стола събаря.
Танцуват в очите ми слънчеви знаци,
посипват се по пода,
в скута ми.
И ме обличат с топлина
до болка позната -
дълбоко в мене
лъчезарие бълбука.


БЪДНИК СЪМ

Пресича погледът ми времето, гори…
А аз потапям в акварелните бои
на детството си
делниците.
Завързвам ги на възли
и сами
простирам ги пред погледите.
Зрящите ще видят,
че сърцето ме боли
и че играят в него багри-спомени.
Ще чуят стонове
и може би
ще разберат разплисканите краски…
Дъгата ме разкъсва.
Как пламти!
И като бъдник
мятам себе си в пещта й.