ПОДКОВА НА ЩАСТИЕТО
превод: Красимир Георгиев
ПОДКОВА НА ЩАСТИЕТО
Подкова! Що за радост си, подкова?
Изправих те с кураж, а след това
не мога да възвърна аз отново
на щастието трудните права.
Как връщат се лицето степно твое,
навъсени очи с неистов глад
и устните, пресъхнали от зноя,
и туй, що няма връщане назад?
Така коря безпътното момиче,
не жалещо за нищо в този свят,
а сам с разгъната подкова сричам
и думи горестни край мен валят.
1961 г.
——————————
МУЗИКА
Каква бе музика дошла!
Каква ли музика бе тази,
когато тяло и душа
проклетата война погази.
С каква ли музика вървим -
за всичко и за всички свири.
Ще бдим… Ще бъдем… Ще спасим…
Не търсим рай - да бъдем живи…
Пред бой в блиндажа ни събра
хармоника и тя отново
бе за войника по-добра
от за Германия Бетовен.
Таз струна в цялата страна
обтегната бе до предела,
когато страшната война
душа и тяло бе превзела.
Бе стон и гняв при тях открит
в един единен страстен порив -
на малка гара - инвалид,
и в Ленинград с гръм - Шостакович.
1961 г.
ПОДКОВА СЧАСТЬЯ
Подкова счастья! Что же ты, подкова?
Я разогнул тебя из удальства -
И вот теперь согнуть не в силах снова
Вернуть на счастье трудные права.
Как возвратить лицо твое степное,
Угрюмых глаз неистовый разлет,
И губы, пересохшие от зноя,
И все, что жизнь обратно не вернет?
Так я твержу девчонке непутевой,
Которой всё на свете трын-трава, -
А сам стою с разогнутой подковой
И слушаю, как падают слова.
1961 г.
——————————
МУЗЫКА
Какая музыка была!
Какая музыка играла,
Когда и души и тела
Война проклятая попрала.
Какая музыка во всем,
Всем и для всех - не по ранжиру.
Осилим… Выстоим… Спасём…
Ах, не до жиру - быть бы живу…
Солдатам голову кружа,
Трехрядка под накатом брёвен
Была нужней для блиндажа,
Чем для Германии Бетховен.
И через всю страну струна
Натянутая трепетала,
Когда проклятая война
И души и тела топтала.
Стенали яростно, навзрыд,
Одной-единой страсти ради
На полустанке - инвалид,
И Шостакович - в Ленинграде.
1961 г.
