Валдемар Вебер

превод: Надя Попова

***

Моя двегодишен син
го ужили оса.
Бях му казал,
че осите не жилят,
ако не ги закачаш.
Той ми повярва
и ето -
подути ухо и вратле…
Плаче, безсилен да проумее
това мое коварство…
Как да му обясня,
че и сред осите има такива,
дето не са като другите.

***

След всичко преживяно - никаква умора.
Ако можеше сега
обзет от бодра мъдрост
да започнеш кроежи за бъдещето.
Но на живота не му трябват младеещи мъдреци.
Трябват му млади безумци.

МАМА

Цял живот неуморно се бореше с праха,
като че ли така се мъчеше
да задържи самото време.
Остаряла,
с коси, посивели като прах,
приседнала с парцал в ръце да си почине,
се чуди: Боже,
и откъде само се взима!

***

За да е добра любовната нощ,
освен страст
трябва нещо съвсем дребно:
хляб, вино, мирис на море,
свещи, кибрит, сухи дръвца,
чернова,
та дръвцата да се разпалят…
И още една дреболия -
незрима, без име,
неизгаряща в огъня…