Александра Ивойлова

МАЛКА НОЩНА ИМПРЕСИЯ

Поисках да докосна светлината -
единствен лъч в безсънната ми стая.
Бе знак навярно, пратен от Луната.
Опитах да го разгадая.

И ето че докоснах светлината.
Но тя върху ръката ми изгря.
А после пална будните ми клепки
и тъй горя - до сутринта.

***

Поглеждаме света веднъж, в детството.
Останалото е спомен.
Луиз Глик

Аз всичко си спомням,
не съм го забравила -
светът ми изглежда познат:
как стъпките плътно прилепват в земята,
как тихо дървета растат…

Аз всичко си спомням,
не съм го забравила -
светът ми изглежда видян:
как шумни изникват навред градовете,
как плиска се син океан…

Аз всичко си спомням,
не съм го забравила -
светът неизменно се връща…
Аз спомням си всичко. А нищо не знам.
Какво ли видяла съм всъщност?

В НАЧАЛО БЕШЕ СЛОВОТО

Мълчание в звука,
мълчание във тишината -
на живите във въздуха,
дълбоко под земята.
В мълчанието - пак мълчание,
едно във друго - вездесъщи:
така прониква ни,
така обгръща
онази тайна изначална същност -

В начало беше Словото.

И през мълчанието проговаря
едната ни хилядолетна Вяра.