ЕДНО ЖЕЛАНИЕ
ЕДНО ЖЕЛАНИЕ
По обед Генчо бе почти пиян.
До капчица изтръскал бе шишето.
Но гонеше го ярост - океан
и спешно той прилази до мазето.
Изрови там бутилка цяла в прах,
забравена навярно от години.
Такава скоросмъртница е грях
в корема му геройски да не мине.
Със зъби тапата измъкна. В миг
шишето почна да се клати бясно
и дух, вмирисан на ракия, с вик,
изсули се от гърлото му тясно.
Опулен Генчо мисли: ,,Няма шанс!
Изпивал съм кило, че и нагоре!”
Духът прокашля се: - Началник, аз
длъжник съм ти! Не може да се спори.
Измисляй си желание! Едно!
Промоциите свършиха за жалост.
Готов ли си?! Железен си?! Дано!
Не трябва да отива тъй… нахалост!
С кръвясал поглед Генчо изръмжа:
- Желая да изчезне кмета Ставри,
че мойта Пена вчера задържал!
Интимно искал с нея да се гаври.
Дъхът въздъхна: ,,На Отело брат!
Макар и пацифист, съм длъжен, значи!”
Отнякъде измъкна автомат.
Намръщен Генчо в него се вторачи:
- Ще свърша с кмета! Но дошъл е час
на гняв народен да се скъса бента!
Бастилията френска, мисля аз,
достойно я замества Парламентът!
БЕЗ ИЗБОР
Едно безгрижно, весело кутре
си взела бе съседката ни Мича.
Като игриво, палаво дете
той, пинчерът, след нея лае, тича…
Да го превърне в страшен боен пес,
тя доста сериозно бе решила.
То, бихме казали, въпрос на чест…
Амбиция… и без да бъде мила.
Но мина месец, после два и три…
Командите не ще да изпълнява.
Мъжът й чичо Ставри рече: ,,Спри!
Хайванчето тормоз не заслужава!
Дарява те то с искрена любов,
ти караш го горкичкото да страда.”
Но тя го стрелна с погледа суров,
като да бе сестра на Торквемада:
,,Виж, просто коментара си спести!
Въпрос е, зная, на мотивировка.
Та, колко време и самият ти
не се поддаваше на дресировка?!”
ИНЦИДЕНТ
,,Миллион алых роз”
Алла Пугачова
От малък от акъла все се патя.
По-точно - от голямата уста.
Да бях помислил! Да не го изпратя…
То куп проблеми щях да си спестя.
Послание до моята любима
и то във фейса! Ама че галфон!
,,Пред портите ти пръснати ще има
червени рози точно милион!”
И тръгна в миг словесната лавина.
Заляха ме с помия до уши.
Активен член от НПО ,,Градина”
дори се кани да ме удуши.
,,Убиец на цветя!” ,,Сваляч банален!”
Изкараха ме, значи, олигарх.
И включи се на макс инстинктът стаден.
На Дракула в портрета се познах.
Заплахи получавах и на ,,лични”:
,,Избирай си - кама или куршум!”
От жрици нощни доста неприлични…
Поканиха ме даже да съм кум.
Оферти от цветарски магазини,
с отстъпка от солиден там процент.
Предложи да делим наполовина
и погребален някакъв агент.
Любимата ми звънна: ,,Калкулирах!
Преди да стане с тебе инцидент,
офертата за китки анулирах!
Ферари искам и апартамент!
КОЛКО ТЪЖНО
Служебен кабинет - модерен, лъскав.
Директорът - ухилен на портрет.
Полуоблечен здравата се блъска.
Диван и секретарка, той… атлет!
Всевиждащо око - компютър включен.
Предаване на живо. В Интернет.
Животът му не ще да бъде скучен…
Така е, щом родил се е с късмет.
Шофьор. Кола служебна. Вкъщи - драма!
Съпругата обляна е в сълзи.
Скандал. Такси. Прибира се при мама
и с печен адвокат ще го срази.
Ще кажете: ,,Това е тривиално!”
Ошушква го до голо! За урок!
То, в днешно време, значи, е нормално.
Самият той е в ступор, в нервен шок.
***
Съпруга бивша с бивша секретарка…
Прецакаха мъжа без капка свян.
Делят леглото подлите гаднярки,
изпълнили коварния си план!
МАНЧО УЖАСА
Кръчмарят Манчо цял е самосвал.
Навежда се, щом влиза през вратата.
Откакто се родил и изревал,
заеква акушерката горката.
А в кръчмата е като в божи храм
и пият тихо, щом е сключил вежда,
че пет човека бе изхвърлил сам,
решили, че им виното разрежда.
Жените, всички, завист ги тресе
и все пустосват булката му Мара
как Манчо е могла да оплете
и бърже да замъкне пред олтара.
В гората мечка бе удушил той
и с нея стракал беше зъби здрави.
На свойта Мара нашият герой
от кожата контошче й направи.
Но с нея се прощава в този ден,
тъй сякаш го е викнал свети Петър.
Трепери, като нивга ужасен
и тръгва към града на зъболекар.
НОВОДОМКА
Ах, какъв велик късмет!
В дом прекрасен се преселих.
Имам повод за банкет,
че без котка го нацелих.
Окупирах стар жакет.
В шкафа има и бисквити,
а на онзи горен ред,
и компоти недопити.
Хапнах, мъничко поспах
и мустачките си чистя.
Да са мръсни си е грях!
Баба ми го каза… мисля.
Чувам стъпки и след миг
шкафът рязко се отваря
и хазайката ми с вик
чак ушите ми прогаря.
Но защо така врещи?!
Аз съм сладка мишка сива.
И безвредна съм… почти.
Само искам да съм жива.
Бързам да й споделя:
-Замълчи, душице клета!
От сърце ще ти даря
десет мънички мишлета!
ПАТОВА СИТУАЦИЯ
Тук цяло село знае баба Гица.
В съседните прочута е дори,
че вещерка е пустата старица.
Със самодиви думат, че дружи.
Куршуми лее, пъпове завива,
кокоши трън цери, изкълчен крак.
В котлето си лечебни билки стрива.
Направо спец - от глисти… до мерак!
На кмета щерката - Дебела Мита
изплака й: - Приритвам от любов!
На Кирев Пешо яко съм навита,
ма той, бунакът, тъп като картоф.
Минава покрай мене същи валяк.
Единствен е ерген тук в наши край.
За теб ще имам, дърто, аз подарък,
когато за жена ме пожелай.
Потропа й и Кльощава Надежда:
- На Пешо хвърлям секи ден нишан.
Към мене темерутът не поглежда.
Та, бабо Гицо, да побаеш там…
А вещерката скубе си косите.
От тези как ли да се отърве?!
Какво се разпищолиха момите?!
Той, убавец - един, а те са две!
Но ето, за капак, и той пристигна.
Сълзите бърше, също и сопол:
- Не мога цяла вечер аз да мигна!
Душата ми - набучена на кол!
Акъла си изгубих. Що да сторя?!
Сърцето ми любовен е олтар,
на който свещи паля и се моля.
Обичам Начко - селския клисар!
- О, змии сто и още триста жаби!
Късметът ти е сляп и ням, и глух!
Не мога тук да ти помогна, баби,
че Начко по природа е евнух!
ТАТУ
Нагиздила се в ретро тоалет,
дори удари някоя ютия,
за срещата на випуска (с банкет),
в града отиде баба попадия.
След тридесет години… Оле! Бря!
Ти кой пък беше?! Ама ти коя си?!
А после пиене, хора и смях…
Кючеци по отрупаните маси…
И ето, някъде къмто един,
преплита попадията краката
с кокона Пена, дружката по чин,
и откровено търсят си белята.
Подпират се взаимно те. Току
пред студио отворено се спират.
Виси табела светеща ,,Тату”.
Решително навътре се навират.
Решението вземат те от раз.
Бе крайно време да се татуират!
Настъпва, значи, звездният им час
и двете смело фустите набират.
Кокона Пена си е сух барут.
Тя тайно имаше мераци стари.
Надупчиха на левия й бут
изправеното конче на ,,Ферари”.
А баба попадия рече: ,,Тук
сложете името на попа Коста,
та да зарадвам милия съпруг,
че иначе ще си изпатя доста!”
Изтрая болките от сто игли
и шепнеше молитви към небето,
а после автобусът призори
задруса я по пътя за селцето.
Свенливо вечерта заголи ханш.
Извика попът: ,,Що си толкоз проста?!”
Препичаше се на лазурен плаж
ухилен крокодилът на ,,Лакоста”.
БЕЗ АЛТЕРНАТИВА
Съдебна зала. Ето я Темида -
с червило свежо и дискретен грим.
Безстрастно със съдбата тя жонглира
на някакъв подсмърчащ подсъдим.
- Възможно е… присъдата… условно… -
теши го с гел зализан адвокат. -
Е, вярно, че виновен си… безспорно!
Все пак си я утрепал… тази гад!
Потропва с чукчето си съдията:
- Кажете, подсъдими, как така
през тъщата сте минали с колата?!
Не свърнахте веднага настрана!
Пред себе си аз имам експертиза,
която потвърждава този акт,
от който еднозначно произлиза,
че вашето участие е факт.
-Внезапно тя изскочи! Сложно беше!
Въпрос на избор! Просто няма как!
От другата страна, видях, стоеше
един съвсем невинен котарак!
КРАЙНО ВРЕМЕ
От едно известно време
гони ме мерак -
да посея свое семе.
Мисля си за брак.
Че проскуба се отдавна
буйният перчем
и мустакът ми се скапа,
побеля съвсем.
Искам да е булка знойна!
С вас съм откровен.
Но коя ли е достойна
да върви до мен.
И очите ми фиксират
не едно моме.
В кастинга ми се класират
твърдо само две.
Пена е брюнетка яка
и мома от сой.
Може няколко юнака
да строши от бой.
Вярно, че е малко проста,
има нервен тик.
Ала ще работи доста,
здрава като бик.
Но в блондинката Мария
има мощ и чар.
С удар гътна таз фурия
кметския дувар.
На закуската си скромна
хапва цял самун.
Мощна е като фадрома.
Що й трябва ум?!
Но се чудя и се мая,
същи Хамлет днес,
на коя ли, сам не зная,
да окажа чест.
Да се свършва тази драма!
Огън ме гори!
Утре ще изпратя мама
да се спазари.
Тати рече: „Сине, сине,
ама че си тъп!
Първата, която мине,
мятай я на гръб!”
Що не пробвам си късмета
на ези - тура?!
И подхвърлям аз монета,
да го проверя.
По монетата проблясва
весел слънчев лъч.
На сърце ми - рана прясна…
Пада се калъч!
