Алексей Шмельов

превод: Надя Попова

***

Три години съм роден преди разкола
на родината си постсъветска аз,
дъвката поливах с кока-кола,
хулех комунистите в захлас…

И понеже други дарби нмах,
пред компютъра висях цял ден;
„Който свари - той ще натовари”
смятах за най-мъдрия рефрен,

рапърите - за голяма работа,
Жана Фриске - еталон за красота.
И не вярвах, че са ни предали
президентът с господата по места.

И не знаех, че в есенинска Русия
вече срамно е да си руснак;
и умувах: хубаво или красиво? -
като най-последния глупак.

Но веднъж - не зная как се случи, -
се събудих плувнал в пот среднощ
и видях: Всевишният отгоре
гледа ме в очите с благост, с мощ…

Само се усмихна: „Опрощавам…”
и след мен в небето се стопи…
Май не съм се будил оттогава.
Или - дотогава спал съм може би.

***

Улични лампи бледни,
светъл уют и завет…
Бедните просят от бедни,
богатите ги отминават.

Тук съм - с настръхнала кожа
сред студените светлини…
Дай ми търпение, Боже,
душата ми нахрани.

БЕСОВЕ

Спи геният. Мрачен, високочел
и тесни са му световете…
А утре ще го заведат на дуел
Бесовете…

Виж, още един! Хайлайфните дами
поглеждат към него превзето.
В хотел „Англетер” скоро ще го подмамят
Бесовете…

И този с китарата пада в капана:
доливат му от питието
(… и май ще остане без Хамлет Таганка…)
Бесовете…

Поетите гинат, но даже от гроба
кънтят песните недопети!
О, колко безсилни са в своята злоба
Бесовете!…