Анонимен английски поет

превод: Росица Станева

Погребете ме под клони
на тъжна, плачеща върба.
Милата, ако ме помни,
тук ще дойде, дето спя.

А сърцето ми разбито,
младо ще лежи в пръстта,
няма да я видя вече,
ще ни срещне вечността.

Сватбата ни утре беше,
зная, няма да тъжи
и със светлата си рокля
тя със друг ще продължи.

После със жениха - новия -
те ще вдигнат веселба.
А над мен ще свежда клони
тъжна плачеща върба.